С настъпването на 2012 година не виждаме много промени по обичаната от мнозина Yamaha R1-ца. Най-важното обаче е, че новият модел е с 6-етапна система за тракшън контрол, включваща система, която предотвратява вдигането на предница. Мотоциклетът е с рестилизирана предница и по-дълъг и мек заден амортисьор. Промените са прекалено малко, за да можем да сравним мотора с истинските супербайкове като BMW S1000RR, Aprilia RSV4 и Kawasaki ZX-10 на пистата, но със сигурност е по-добър шосеен мотоциклет. Той е бърз, плавен и удобен, а сега и с подоберена система за сигурност, която работи безотказно.

Двигател
Със своя напречен колянов вал и неправилна форма, 998 кубиковия, четирицилиндров редови двигателят е почти лишен от вибрации, въпреки ръмжащия звук от ауспуха. Мотоциклетът има равномерно подаване на мощност като при електрически двигател, рева на V-twin и падането на обороти като при двуталтов. Това е бунт на противоречията и изглежда или се примиряваме с него или не. Мощността му не е голяма във високите обороти и скоростта идва най-вече от ускорението при завоите и лекотата, с която може да навием газта, колкото и да ни е неудобно. Опитаме ли се да дадем газ на R1-цата като на нормален четирицилиндров редови, ще се движим болезнено бавно. Най-често трябва да сме с една предавка по-нагоре, за да получим желаното. Накратко казано, мотоциклетът има много дълга първа предавка, така че можем да използваме долната предавка повече от нормалното.

Каране и управление
Сравнена с днешните 1000 кубикови супербайкове, Yamaha R1 е голяма и тежка. Оборудвана е с консервативно окачване и стандартни спортни гуми. Ако сложим едни сликове и пипнем малко окачването тук-там, моторът ще бъде подлудяващо бърз. На писта ще покаже своето срещу конкуренцията, но ще се измъчи на скоростната права. С този мотор може лесно да караме бързо или бавно, при това удобно, тъй като машината е снабдена с най-дългите и удобни стъпенки от всички мотори с работен обем от 1000 кубика.

Оборудване
Новата система за тракшън контрол е базирана на спортния мотоциклет на Yamaha в GP, но в малко по-орязана версия. Няма вграден жироскоп, а само сензори на предната и задна гума, за да се следи скоростта на колелата, но въпреки всичко системата работи забележително добре. В най-високия си, шести етап на контрол, тракшън системата е идеална за неблагоприятни условия и взъпрепятства неволното вдигане на предница. За каране на писта, можем да изключим системата чрез бутони, разположени на лявата ръчка като тя няма да ни се пречка при бързото каране, а само ще ни побутва, ако нещата съвсем излязат от контрол. Yamaha R1 има и три режима на каране, радиални спирачки, регулируемо окачване и др.

Качество и издръжливост
Качеството и издръжливостта на изработката са от най-високо ниво. Единствения проблем е в натрапчивия съединител. Въпреки това, всеки любител на R1 е свикнал с него.

Стойност
Цената на Yamaha R1 се е покачила от £9999 до почти £14,000 за последните 3 години, което го прави най-скъпия японски супербайк. Всъщност 9-те бона британски лири е цената на машината от първото си пускане през далечната 1998-ма, така че едно подобно завишаване на цените е в кръга на нормалното.

История на модела
1998 – Мотоциклетът Yamaha R1 е официално пуснат за пръв път
2000 – Промени в детайлите, включително 2 кг. намаляване на теглото и по-остри форми
2002 – Модел с ново шаси и инжекционна система
2004 – Модел с ауспух под седалката, нова шаси и повече мощност
2006 – Минимални промени, включително по-дълго междуосие.
2007 – Нов модел с четириклапанна глава на цилиндър, повече мощност, подобрена електроника, ново шаси и вид
2009 – Модел с напречен колянов вал и неправилна форма.
2012 – Обновена планка на коляновия вал, минимални промени и нова система за тракшън контрол

Други версии
Няма

Спецификации

 

1/9

Следваща