Японците си ги бива в обноските. Това е заложено в гените им. Така че по време на представянето на мотоциклета си Crosstourer, от Honda намекнаха, че това е мотора, който клиентите искат. Знаем какво са искали да кажат, макар и не на глас.

Днешните млади мотористи – да, ние – ние остаряваме, посивяваме – и с това представата ни за това какво би трябвало да притежава един мотор се променя. Вместо да се обърне към хората с „вие сте грохнали и изкуфяли стари пръчове, с отлабващ контрол над пикучния мехур и оплешивяващи глави”, Honda избра да представи нещата друго яче.

Казват, че много байкъри търсят неща, които не са с чупеща гърба позиция и вдухновени от MotoGP.

Виждате ли? Казах ви, че са учтиви!

Е, за нашето пололение е нужно нещо различно. Crossover – пътно приентирам, с офроуд стил, шосеен мотор. Разбира се, BMW знае това от известно време насам.

Но повсеместният BMW е Twin, с цилиндри насочени към необятното – изток и запад. Yamaha Super Tenere също е Twin, както и Multistrada-та на Ducati. Всички те се продават добре по свой собствен начин. Обаче Twin-овете не са за всички, нали?

Ето тук двигателят V4 на Honda идва на пазара, с екзотична и луксозна опаковка. Honda изпозлва дигатела на мотора си VFR1200 и елементи на рамата за този нов байк с доста забележителни характеристики. Рамата остава почти непроменена, но двигателя получава някои жестоки настройки, за да получи мощността на twin, но в ниските си обороти. Все едно е вид анти тунинг, но определено работи.

Главата на двигателя остава съшата, но благодарение на профилиране на по-плавния разпределителен вал и ограничаване на всмукателната и изпукателна сила, Honda успява да вкара много, ама много въртящ момент в ниските обороти. Тръбите от неръждаема стомана са с 10 мм по-малки (в диаметър), отколкото при VFR1200, а L-образните всмукателните отвори са с 40 мм по-дълги и 4 мм по-малки в диаметър. Тези ограничения на „дишането”, различен тайминг на клапаните и модификации на горивната система, допринасят за огромната разлика в усещането и поведението на този двигател, а резултатите са толкова впечатляващи, че се ме кара да се зачудя защо не са го направили по-рано.

Тласъка от газта е моментален. Застанете здраво на стъпенките, навите ръкачат и едва ще се държите. Точна работа!

Другите модификации са малко по-видими. По-дълъг ход на окачването, нов външен стил, по-голям горивен резервоар (21 л.) и широко и високо кормило, с плоска и мека седалка. Всчко това дава на VFR-а квази офроуд вид. Моторът е оборудван и с широки гуми със спици и безкамерни гуми. Въпреки всичко, не се подлъгвайте, със своите 265 кг. сухо тегло VFR1200 е толкова офроудър, колкото пистарката е чопър. Не, това си е шосеен мотор, налудничево удобен – това е.

Какво е, докато се кара? Тест пилот разказва за своите преживявания върху Honda Crossover.

“Карах първо на ръчен режим, оборудван с оригиналните куфар и дисаги. Както всички твърди, квадратни и не-аеродинамични приспособления за багаж, и тези оказват негтивно вличние върху управлението. При скорост от над 160 км/ч не се усеща тъкане или вибрации, но все едно му се иска. Поради тази причина, скоростта е автоматично ограничена на 210 км/ч.

Освен на големи магистрални завои и при високи скорости, ефектът на багажа почти не се усеща и въпреки голямото си тегло с течности, не се усеща да пречи при завои, ускорение или спиране: с две думи, ако карате спокойно и меко. Колкото повече давате газ, толкова по-трудно се удържа и започва да се усеща тежък. Мекото окачване с дълъг ход много добре поема неравности по пътя и дупки.

Това, което ви удря право между учите е въртящия момента. Усеща се истинска помощ пр движение. През почти целия си 180 километров маршрут, почти не съм сменял скорости. Мощността на 3-та предавка беше предостатъчна за забавления в бързите завои – меко и плавно. Когато имате толкова много въртящ момент в ниските обороти, поределено стила на каране се променя. Без напрежение. Прекъсвача е на 9,500 кбр/мин, така че всяка предавка има голяма ефективност, тъй като мощността също е голяма и в средната и висока гама.

Положението на тялото при каране също помага, особено, когато се втърваш по непознат път да гониш някого, който натиска здраво. Тялото е толкова изправено, че видимостта на пътя е много по-добра.

Седалката е чудесна. VFR1200 бута малко напред, този мотор ви държи здраво за трибуквието, а с пирокото кормило – няма мърдане. В огледаата не се виждат рамене (ръце) и стъпенките са изнесени доста напред. Глезотийка.

Новото LCD табло показва стандартната информация, заедно с индикация за предавката, оставащо гориво, средно изчислени и моментни обороти. Разходът не е голям, а с 21 литровия резервоар, всичко просто заспива на мястото си.

Системата за тракшън контрол е впечатляващо ефективна. Ако отчете 25% несъответсвие между предната и задната гума, плавно връща газта и ограничава горивното впръскване, ако е необходимо. Нужни са едва няколко секунди, докато се върнете към нормално каране. Не го искате? Чудесно. Системата се изключва с натискането само на един бутон.

Мотоциклетът е снабден и с един вид круиз контрол. Ако задържите дадена скорост, байкът ще се саморегулира, така че да я поддържа при спукане и качване. Като цяло, мотоциклетът не е оборудван с истински круиз контрол, но ще бъде в бъдеще.

Още за електрониката? Моторът е снабден с добре познатата за Honda ABS система и то като стандартно ободурване.

Гледайте го, както искате, но на мен ми хареса. Това е един от най-удобните мотори на пазара, с голям потенциал за багаж и перфектен двигател. Да, малко е тежък за идеята на някои мотористи за идеален мотор, но ще им кажа едно – опитайте. На хартиени данни може да е по-тежък от BMW GS, но на практика изобщо не се усеща.”

Мотоциклетът Honda Crosstrourer се произвежда в четири цвята – червен, сребрист, черен и бял, Освен това има куп екстри, които могат да се добавят към байка.