Карането на мотор и самото моторджийство са онова, за което мечтаем всеки ден. Има неща обаче, които са изключително дразнещи и понякога дори вбесяващи.  Представяме списък с десетте най-ужасни неща, които бихме избегнали.

Променливото време
Сняг през април и пек през ноември? О, да! Ако прогнозата за времето казва „дъжд”, изобщо не си правим планове, а накрая излиза, че сме прекарали деня си в стягане на веригата, докато останалите се препичат на слънце. Ако прогнозата казва „слънчево време”, се случва така, че караме достатъчно, за да се отдалечим от гаража и да се приберем мокри до кости. Очевидно не сме се екипирали подобаващо и не чувстваме пръстите си, защото е 6 градуса и температурата продължава да пада.

Моторджийските срещи
Основната идея в това да имаме мотор е да излезем и да караме проклетото нещо, самостоятелни, да подобряваме уменията и да правим, каквото поискаме, когато поискаме. Всичко го знаем, но защо сме привлечени като мухи на мед към местните моторджийски срещи? Когато пристигнем, там ще име едно 20-тина мотористи, със същите мотори, но по-добри от нашия, защото комплект Акарпович не ни е по джоба. След това се намира някой, които критикува машината и карането ни и обикновено се чудим как тактично да се махнем от тази дупка. (Важно е да отбележим, че не всички мото срещи протичат така)

Победени от автомобил
Може да имаме 160 коня, най-добрите гуми и кипящ адреналин, но в съседната лента виждаме четири гуми, огромни спирачки, закъсняващ чичка и 340 кн.с. Всичко това лъсва в една мазна музуна зад волана. При наближаващ завой, обикновено използваме драстично спирачките, а гъзарчето през това време може да говори по телефона, опипва мацката до него и да ни се присмива… Най-доброто решение е просто да пуснем идиота да пасе…

Моторджийското кимане и поздравяване
Кой ще кимне първи, аз или той? Изобщо на кого му пука? Ако всички си кимахме, когато се засечем, нещата щяха да са доста по-добре. Сами трябва да решим дали да поздравим колегата, в зависимост от това той какво кара или в какво настроение сме. Караме страшния чопър, а той – смешен скутер… да го погледнем от положителната страна, а днес сме и в добро настроение – едно леко кимване показва само колко сме по-добри във всяко отношение. Той не отвръща – ах мръсника му с мръсник! Ако след 5 км. се усетим, че все още пусваме малкото келеме – по-добре да не поздравяваме подобни индивиди изобщо!

Скоби за заключване на дискове
Каската е сложена, ръкавиците също, палим, потегляме и оп… греда. Трябва или да се престорим, че нищо не е станало или да се поклоним, защото сме станали зрелище за хората около нас. Освен това, изневиделица сме се сдобили със счупена дръжка на съединителя, огледало и одраскани спойлери. А да, скобата е счупила и калника. Сметката за ремонт не се забравя. Сега остава само да започнем да си навиваме конче на пръста, за да ни напомня, че онова чудо е долу на диска. От друга страна не можем без предпазни средства, защото когато се връщаме от кръчмата, някой бързак вече е отмъкнал любимата ни машина.