Ако читателите нямат нищо против бихме искали да им обърнем внимание на амортисьорите на мотоциклета в опит да разбулим мистерията относно какво правят и как работят. Въпроси свързани със безопасността често са чисто технологични въпроси.

Когато мотоциклетът преминава през бабуна, колелетата не могат да направят друго освен да преминат през неравността. Гумите ви се свиват малко, но не достатъчно, за да усетите някаква разлика в последиците, които вие и моторът ще изпитате. Ако колелата бяха закачени директно за рамата без окачване, моторът би се издигнал, поне колкото е висока бабуната почти веднага. Като резултат, вие бихте могли да останете във въздуха, когато моторът ви се приземи. Ръцете ви вероятно ще останат на дръжките и ще бъдат изтеглени напред заедно с мотора, докато тялото ви е все още във въздуха. Следва по-лошото – вие ще тръгнете надолу.

Решението на проблема е само колелетата да се издигат и спускат по неравностите, докато останалата част от мотора се движи без съществена промяна. При преминаване по неравности се освобождава огромна кинетична енергия. Тя трябва да бъде превърната в друг вид енергия преди да повлияе на рамката на мотоциклета. Точно това правят пружините в амортисьорите. Когато се свиват, те абсорбират енергията от колелата.

Спомняте ли си пого-стиковете? Ако всичко между колелата и останалата част от мотора бяха пружини, единствената разлика, която щяха да създадат, би била кратко забавяне преди моторът да е изхвърлен във въздуха след неравността. Това е се случва поради една проста причина –  когато пружината се свие тя не може да направи друго, освен отново да се разгъне. Енергията, която ще се освободи при отпускането на пружината е почти същата като енергията, която се поглъща при свиването. Минимална част от тази енергия се превръща в топлинна.

Сега вече можем да разберем какво правят амортисьорите – забавят отпускането на пружините и превръщат по-голяма част от кинетичната енергия в топлинна.

Амортисьорът представлява цилиндър, пълен с масло, което действа като хидравлична течност и бутало (което не е физически свързано, с която и да е част на цилиндъра), което се движи нагоре и надолу в цилиндъра през маслото. Буталото е свързано с единия край на амортисьора посредством стоманена връзка, а с цилиндъра – към другия край. Единия край на амортисьора е свързан с рамата на мотора, другия с колелото (или със шарнира). Когато колелото се премести нагоре към мотора, буталото се движи през маслото, което му оказва съпротивление. В този процес кинетичната енергия се превръща в топлинна (Затова трябва редовно да си сменяте маслото в предницата и задницата – горещината го съсипва). Маслото в цилиндъра би спряло напълно движението на буталото, ако там нямаше клапан, който позволява на течността да преминава през него. Това се дължи на причината, че маслото не се свива. Клапанът може да бъде настроен така, че да позволи на течностите да преминават по-бързо в едната посока, отколкото в другата. Без този клапан

пружините не биха се свили изобщо и резултата би бил все едно колелата са закачени директно за рамата. Подобна е ситуацията и ако пружините са твърде силни за товара, който понасят – твърде много кинетична енергия ще бъде пренесена директно към рамата, защото те ще се свият твърде бавно, ако изобщо се свият.

Също толкова зле, колкото прекаленото забавяне на свиването, означаващо неефективен контрол при неравности, е и прекалено бързото отпускане. Ако вашето окачване е настроено така, моторът ще се държи като пого-стик по неравностите. Затова е важно за дизайна на амортисьорите да се има предвид колко тежи мотоциклета и за какво каране е предвиден. Но всички дизайни са компромиси и вие можете да направите нещо, което тотално да обърка намеренията на дизайнерите и да приключите наранени или по-лошо.

Например, когато возите пътник или тежък багаж, вие трябва да увеличите твърдостта на амортисьорите. Ако не го направите може да претоварите системата и да се приближите до пого-стик реакция. Да карате оф-роуд с шосеен мотоциклет може да има същия ефект.

Дори и да не правите нищо екстремно ще установите, че вашите амортисьори не са перфектни (ако бяха нямаше да усетите нито едно друсване по пътя). Понякога пътят се променя от абсолютно гладък към неравен. Някои от неравностите могат да бъдат огромни. Тук една малка инвестиция няма да създаде разлика. Можете да смените оригиналните амортисьори с т. нар. „прогресивни“. Те ви дават нормално меко возене, докато не се сблъскат с необичайно голяма неравност, когато започват да стават все по-твърди. Освен това, въпреки че маслото в амортисьорите не може да се компресира, то въздухът може. Някои амортисьори са въздушно-маслени. Освен масло те имат и малко въздух в цилиндрите. Въздушно-маслените амортисьори понякога са свързани с компресор, който увеличава или намалява налягането на въздуха и прави амортисьорите по-твърди или по-меки без да има нужда да се променя натегнатостта на пружините.

Задните амортисьори имат по-големи пружини, като цилиндрите са в пружините, за разлика от предните (монтирани на вилката), при които пружините са в цилиндрите.

На илюстрацията може да видите, че вилката е наклонена напред, а задните амортисьори – назад. Наклонът на амортисьорите съвпада с посоката, в която действа преместването на тежестта при газ и спирачка.

 

 

На илюстрацията можете да видите зависимостта между ъгъла на вилката и изместването на оста на предното колело напред от вилката. Разстоянието по пътя между мястото, където се опира гумата, и продължението на вилката се нарича trail.

Важно е да се запази ъгълът на вилката! Той, заедно с изместването на оста на предното колело напред от вилката, образуват trail-а. Той е важен фактор за стабилността и възможността за завиване на мотоциклета.

– Твърде малък или отрицателен trail прави мотоциклета изключително лесен за управление при ниски скорости, но изключително нестабилен при високи. Много лесно може да се стигне до резонанс и твърде тежко падане.

– Нормалният trail е между 5 и 10 сантиметра. Моторът ще бъде лесен за управление както при ниски, така и при високи скорости.

– Твърде голям trail води до трудно завиване при висока скорост и много трудно балансиране при ниска скорост.

Колкото по-остър е ъгълът на вилката, толкова по-бавно ще бъде завиването. При ниска скорост е възможно кормилото да се завърти, само ако не го държите здраво. Ако решите да намалите височината на мотора си като скъсите амортисьорите, това ще доведе и до намаляване на дължината на мотора. Тъй като предното колело ще се измести по-назад – почти под кормилото – ще завивате по-бързо. Всъщност, ако скъсите амортисьорите само с 2см., може да достигнете до толкова бързо завиване, че демпфер (още един малък амортисьор, монтиран на кормилото) да не може да се справи с него. Резултатът, известен като резонанс, е брутално клатене на кормилото, завършващо с пребиване.

Накратко – амортисьорите служат, за да държат вашите гуми на пътя независимо от лошите пътни условия. Окачването прави мотоциклета ви управляем. Поддържайте го според наръчника, не го модифицирайте и го настройвайте за очакваните пътни условия, за да си върши работата надеждно.