Има две неща, които плашат новаците да лягат
– Страх ги е на база на предишно падане, предизвикано от комбинацията от завой с ниска скорост и употребата на спирачки
– Страх ги е, че двигателят ще загасне при завой с ниска скорост и ще паднат.
Двигателят може да загасне ако е студен, сместа му е прекалено богата или бедна или свободният ход е при твърде ниски обороти. Затова не трябва да упражнявате завои с ниска скорост преди двигателят да достигне нормална работна температура. Мотористът трябва да знае, че двигателят ще продължи да работи без да му се дава газ. В противен случай той се концентрира повече върху работата с газта вместо върху баланса в завоя.
Един трик, който установих, че помага на новобранците да спрат да се страхуват от накланянето, е да усетят „ниския център на тежестта“ – първо с въображението си, после в истинския живот. Карам ги да си представят дръжка от метла с топка за боулинг на края. Те трябва да си представят колко биха могли да наклонят метлата, когато единия и край е на земята, а топката – вертикално нагоре. Ясно е, че метлата трябва да е почти вертикално. После ги карам да си представят същата постановка, но с топката на земята. В този случай можем да наклоним метлата много без да ни е страх, че ще я изпуснем. Това е „силата“ на ниския център на тежестта.
После ги карам да карат моторите си прави и да ги разклатят без да допускат главите им да се преместят. Моторите се движат наляво-надясно под тях, но задържат относително права линия. Няма ни най-малка вероятност да паднат. Центърът на тежестта трябва да бъде много нисък за да бъде това вярно и те го забелязват. Карам ги да повторят упражнението, но този път седнали.
Установих, че новобранец може да бъде окуражен да наклони мотора си по-лесно ако му покажете какво може да направи без самия той да ляга. Освен това го карам да завива като накланя само мотора си, държейки главата си абсолютно вертикално, така че да виждат хоризонта по същия начин през цялото време. Това изглежда почти безсмислено, но върши работа при някои. След няколко обиколки новакът е изумен колко много е успял да наклони мотора без да си мести главата от вертикална позиция. Карам го да се упражнява, докато успее да наклони мотора толкова, че ръцете му са абсолютно прави. С времето става по-лесно.
Карам новобранеца да завърти кормилото максимално при спряла позиция и да тръгне внимателно, като пристъпва. Това може да изглежда малко плашещо, но се оказва лесно с известно усилие. Карам го да се упражнява в двете посоки. След това започват упражнения без ходене: „Провери колко бързо можеш да качиш краката си на степенките като тръгваш!“ Преди да усетят те накланят мотора и си качват краката на степенките в момента на тръгването и могат да минат през всеки завой, който някога им се изпречи.
Важно е да се знае, че мотора ще падне, ако в такъв момент се използва спирачка. Завиването с ниска скорост и спирачките не работят заедно.
Накрая прожектирам на новобранеца мотоциклетни състезания. Обръщам му внимание как състезателите държат главите си вертикално и че, ако моторът се движи с над 30км/ч. може безопасно да легне в завоя докато опре степенките. Обяснявам му, че ако в даден момент си мисли, че не може да легне повече, това е момента, в който трябва да легне повече или да даде повече газ (НО НЕ И ПО-МАЛКО!!!)
През цялото време гледам да държа вниманието на ездача далеч от спирачките. Постоянно му казвам, че контрола при ниска скорост е функция на лявата ръка, а не на дясната. Карам го да си играе със съединителя, за да видим колко бавно може да се движи по права линия. Повтарям, че ако мотора е наклонен (с други думи завива) НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ СПИРАЧКИ, или ще падне. (Това е съвет при ниска скорост!) За да спре мотора трябва да бъде изправен (Това е съвет при ВСЯКАКВА скорост). Тези уроци успяват да покажат на новобранците, че те могат да контролират мотора при ниски скорости по-добре отколкото са си представяли и те скоро започват да завиват като професионалисти. Лягането в завоите става нормално и забавно!