Dog Eat Dog е американска банда, чийто корени започват от Ню Джързи през 1990 година, когато качват на сцената хардкор музиката. В момента членовете на групата са пръснати във Вашнигтон и Европа. Dog Eat Dog  е една от групите, които за пръв път смесват хардкор и рап  – стил, който по-късно набира популярност. Едни от големите хитове на бандата са „No Fronts“, „Expect The Unexpected“ и „Who’s The King“ – всички под знака на уникална смесица от хардкор, рап и саксофон. След първият си албум, Dog Eat Dog включват към творчеството си фънк, хип-хоп и ска.

Днешния състав на групата се състои от Дейв Нийбор (бас), Джон Конър (вокали) и Брандън Финли (барабани). За концертните си изпълнения, групата наема Роджър Хемърли (китара).

Кой е казал, че когато си на 40 години вече си бита карта? В момчетата от Dog Eat Dog имаше енергия и желание за живот като за цял випуск студенти. Вокалът на бандата – Джон Конър – застана лице в лице с MOTO BG, за да разкрие личността си и тази на групата за всички нас.

– Това е първото ви посещение в България нали?
– Точно така.

– Какви са първите ви впечатления от нашата страна и хората тук?
– Много положителни! Пристигнахме вчера и останахме с много топли чувства, защото всеки път, когато спирахме по пътя да си вземем бира, да се „облекчим” или да си вземем вода, хората ни казваха „Хей, здравейте, как сте?”, независимо дали знаят, че сме група или не. Първото ни мнение за България е много високо. Много искахме да си изкараме супер, със страхотен концерт, но да се надяваме, че организаторите ще насрочат друга дата.

– Искрено се надявам. Това беше и следващият ми въпрос – ще се съгласите ли с удоволствие отново да дойдете тук и да изнесете своя див концерт?
– Разбира се! Имаме „недовършени сметки” за оправяне. Никога не сме обичали да отказваме концерти по наше желание. Ние сме заедно от вече 21 години и до сега сме отказали само 4-5 събития в цялата си кариера и това винаги е ставало поради причина, върху която нямаме контрол. С най-голямо удовлствие ще се върнем, ако бъдем поканени, при хубаво време и да забием здраво в Разлог, София или Бургас.

– Чудесно! Между другото, вчерашния ден на фестивала беше страхотен – беше истински уудсток. Хората танцуваха, седяха на земята и си пийваха биричка, или просто се разхождаха наоколо.
– Да, именно! Когато просто се разхождахме из фест зоната и срещахме всички, цялата група си каза „Хей, нямам търпение да свирим утре вечер, ще бъде супер!”. След отмяната на фестивала бяхме малко разочаровани, но знаеш ли какво – животът е такъв, какъвто го виждаш – няма на кого да се сърдим, това е вятър, природа и вината е ничия. Няма никакъв смисъл да се сърдим и да си го изкараме на България като кажем „Еее, никога няма да стъпим тук повече, прекалено е ветровито”. Може би, когато се върнем, може да отидем да покараме сноуборд или нещо такова.

– Супер идея! Тогава обаче концертът трябва да бъде на затворено място.

– Със сигурност – следващият път ще е добре да има покрив и четири здрави, солидни, бетонови стени – тогава няма никакви проблеми.
– Е, не успяхме да се свържем с отговорника за времето…

– От къде идва името Dog Eat Dog и има ли някакви специално значение? Четох, че това е някакъв идиом в английския език…
– Правилно! Каза го много точно. Това е идиом в американския английски. Dog Eat Dog (куче яде куче) означава, когато например ние двамата искаме чаша кафе и има само едно останала в целия свят. Тогава ще бъде „Dog Eat Dog”, за да се реши кой ще изпие кафето. Например останала ни е последната цигара за вечерта и всички искат да я изпушат. Това е нещо като човек срещу човек. Името дойде много случайно от един гаджето на един от членовете на бандата. Тъкмо си търсехме име за групата, а бяхме решили, че всичко ще е демократично и всеки има равен глас. Никога нямахме единодушие за името – един или двама все не го харесваха, докато един ден този човек предложи „Какво ще кажете за Dog Eat Dog?”. Всички извикахме „Даа!”, крушката над главите ни светна, всички харесаха името. Много се радвам, че го избрахме, защото ето че дори след 21 години, все още говорим за него; хората винаги искат да знаят и това е хубаво нещо.

– Каза „човек срещу човек”. Това израз на нещо бунтарско ли е или…?
– Ами не… не знам. Когато създадохме групата Dog Eat Dog, бяхме на по 20 години. Може би сме били бунтарско настроени по това време. Бяхме в онези култури – тази на скетборда, на сноуборда. Тогава X-Games и Olympics не бяха това, което са сега, което е ОК – това е прогрес – нямам нищо против него. Но също така си спомням, когато карането на скейтборд беше много ъндърграунд. Имаш чувството, че си против установените норми – същото е и със сноуборда. Скиорите мразеха сноубордистите, планината се делеше на две, никой не знаеше какво точно да направи. В парковете издаваха момчета с вериги по портфейлите, смъкнати дънки до земята – сещаш се – това не е обикновената култура. Там, от където идваме се държахме анти авторитарно. Ние сме деца, израснали в предградията на Ню Йорк – имахме хубав живот, нямахме онази борба, нали се сещаш. Бяхме свободни и казвахме „Майната му на човека! Кой е този човек? – Не знам, ама майната му!”.

– Вие сте една от първите групи, които смесват Hardcore, Hip-Hop и Ska. Определено не сте хора, които мислят стандартно, а напротив – мислите извън рамките на нормите. Имате ли хобита, които са нестандартни, екстремни и феновете не знаят за тях?
– Всеки има своя персонален принос в групата и лични занимания извън нея. Дейв например, който е нашият басис, има голям интерес към хорър филмите. Той заснема филми, прави видео клипове за други групи. Наистина е заинтересуван от създаване на видео, особено в хорър жанра – та това е негото хоби. За мен лично – едно от нещата, за които феновете може би не знаят е, че съм фанатично запален по хокей на лед. Играя, следя всички състезания, играя видео игри с хокей. Снощи например, бях се втренчил в малкото екранче на телефона си, за да проследя какво става с едно от състезанията. Също така, когато не се занимавам с групата – работя на ледена пързалка и карам замбонито. Не са много хората, които знаят точно как се управлява тази машина, така че това е една прекрасна работа.

– Това е една от мечтите ми (намесва се фотографа и наш приятел Ники Спиров).
– Така ли?! Всички искат да карат замбонито. Та, нали разбираш, всички имаме различни интереси и занимания. Аз например страшно много харесвам кеча. Момчетата са истински шоумени. Интересно ми е да ги гледам как го правят, колко са атлетични. Ето това са неща, за които феновете не знаят и няма как да разберат от стандартните интервюта.

– Тъй като все пак съм представител на Българският мотоциклетен портал MOTO BG, няма как да не те попитам – харесвате ли и най-вече карате ли мотори?
– Наистина страшно много харесвам мотоциклетите. Да караш мотор е едно от най-освобождаващите чувства на света. Карам доста често велосипед, за да се придвижвам из града, в DC (Вашингтон), където живея. Също така изпитвам голямо страхопочитание към моторите, защото имам няколко приятели, които загинаха с байковете си или бяха много лошо ранени. Понякога вината е тяхна, но понякога е на друг участник в движението. Така че, това си е страшничко изживяване. Докато карам автомобила си, постоянно съм на щрек и си казвам „Внимавай! Моторист!”. В колата си заграден с доста желязо и ламарина, които да те пазят, докато при мотора, ти нямаш нищо подобно. Идеалното мото преживяване за мен е офроуда – пръст, шума, пясък или каквото и да е – то е по-меко от асфалта. Е, може да ти попадне малко пясък, там където слънце не огрява, но е много по-добре, отколкото да пострадаш на пътя.

– Мотористите във Вашингтон карат ли безразсъдно и опасно?
– На всякъде има такива. Много различни типа хора се качват на мотоциклети – от много консервативни с круизъри, до лудетини с пистарки. Има от всичко по много – бройката мотористи в DC е голяма. Мотоциклетите са популярни, цената на горивото е висока, така че това е, как да кажа, евтината възможност хората да се предвижват бързо из града.

– Можеш ли да ми разкриеш тайна, която не си споделял до момента в други интервюта?
– Ха-ха! Тайна, така ли? Хм…. Мога да ти кажа, че в момента преговаряме да влезем в студио, за да запишем няколко парчета. Феновете на Dog Eat Dog чакат да извадим ново парче от пет години. Така че може съвсем скоро да чуете нещо ново от Dog Eat Dog. Опитваме се да направим нещо ново за феновете.

– Ще бъде ли голям проект, с голяма продуцентска компания?
– Не, не… Точно в този етап на кариерата ни, оправяме нещата сами. Сами се менажираме, имаме си компания, която ни урежда участията в различни държави. В повечето време сме като „спяща банда”, сещаш се, ходим по концерти и фестивали през лятото, есента, но не издаваме нови албуми и студийни парчета. Нямаме подписан договор за албум и поради тази причина не сме толкова мотивирани да създадем продукт, тъй като няма толкова голяма публика, която да плати за него. Това лято, обаче решихме да влезем в студиото и да направим една-две нови песни за хората. Нямаме нужда да се забъркваме с договори и продуценти. Създаваме музиката, как да кажа, не скъпо струваща, помагат  и приятели, даваме от личните си средства. Нека го наречем подарък за нашите фенове, който да качим в интернет и е безплатен за сваляне. Това е съобщението, това е усещането зад всеки нов запис. Ние просто много обичаме музиката.

– Това е чудесно! Разбирам го като, как да кажа, „чисто удоволствие”. Правите го сами, без някой да ви нарежда „Трябва да направите това, защото се продава” или „Публиката харесва друго”.
– Да, да! Точно това е! И никой няма никакви очаквания. Феновете са доволни, че има ново парче, че е безплатно. Ако има хареса, могат да го покажат, като го споделят с приятели. Ако не има хареса – няма проблем – ние го правим основно за себе си! Това е! Подарък от Dog Eat Dog, който да споделим с публиката, а това усещане е прекрасно.

– На сцената сте от над 20 години. Когато те видях за пръв път изобщо не можах да повярвам, че си на 40 години. Какво ти дава сили, какво те зарежда, за да си така енергичен?
– Не знам точно. Може би това е изборът как да живееш, какъв да бъде начинът ти на живот. Разбираш ли, може да си на каквато си поискаш възраст. Хубавото на това да си по-стар е, че имаш много натрупан опит, бил си на много места. Сега имаш мисленето на възрастен, но сърцето ти е като на тийнейджър. Ако си отваряш очите и всеки ден търсиш нещо ново, нещо, на което да се насладиш и да изживееш момента, то тогава не можеш да сложиш етикет с годините. Ето, има банди, които са по-стари от нас, но това не пречи да са на върха. Red Hot Chili Peppers например извадиха наскоро нов албум. Те имат страшно много енергия, а са на около 50 години и все пак разбиват публиката. Metallica са колкото или по-стари от нас, а винаги са на върха… Slayer… AC/DC! Да! Ангъс Янг е един от най-великите китаристи на всички времена. Мисля си, че това е нагласа на начинът на мислене и мироглед. В началото, когато Dog Eat Dog прохождаха, набирахме популярност и имахме по над 200 участия на година. Казах си „Мамка му! А когато стана на 30, няма да мога да го правя вече. А сега съм на 41 и все още го правя и чувствам се добре. Може би това ни дава сили – не го правим всеки ден. Това те изпива. Пътувания, подготовка за участия, спане в различни градове, времева разлика, различна храна и температура, всички тези полети – това не може да продължава постоянно. На нивото, на което сме в момента, се чувстваме перфектно. Не спим всяка вечер в петзвездни хотели. Някои дни са чудесни, но някои са трудни, разбираш ме, изисква се много енергия.

– Последният ми въпрос е – Какво искаше да те попитам или какво искаше да ми кажеш.
– Не знам. В момента нямам нищо в съзнанието си, което да не ти казах. Проведохме един прекрасен разговор. Хареса ми това, че си говорихме за различни неща, а не за музика, както всеки път с останалите. Казах ти за манията на Дейв по хорър филмите – а това не се случва често. Обикновено всички питат „Къде е новия албум, къде беше снощи, какво ще правиш утре, какви са плановете ти за бъдещето..”. Да, разбираш ме, направихме едно нетрадиционно интервю и това страшно ми хареса. Нямам какво допълнително да ти кажа, освен, че благодаря на хората и всички тук, които накараха Dog Eat Dog да се почувстват добре дошли. Нямахме възможност да ви се отблагодарим като свирим за вас, но в най-близко бъдеще се надяваме отново да дойдем и да ви дадем онова, за което сме дошли – нашата музика. Въпреки всичко, още е рано, ако ни дадат барабани, микрофон и китари, може да отидем някъде и да си забием довечера.

– И да си направим частно парти?
– Да, защо не! Ще е супер! Може до басейна!

– Чудесно! Много ти благодаря за отделеното време!
– За нищо! Беше ми много приятно да говоря с теб.