Както би казал един известен български промоутър – МОТО.BG с гордост представя Серго, Президента на ATROX MCC. Това е човекът, който успя да сбъдне мечтата си, създавайки първия у нас мото клуб, вписващ се в представите на европейските и американски мотористи.

1.    Сергей Ценков: на 42 години съм, живея и работя в София. Щастлив съм със семейството си и по професия съм предприемач. Като повечето българи ми се налага да се занимавам с много неща – строителство, авто и мото сервиз… Обичам история, география, книги.

2.    Моторът на Серго? – моторите на Серго (поправя ме)
•    Марка – Кавазаки
•    Модел – Вулкан 1500 Класик
•    Още нещо  – още Драг Стар Къстъм (моят любимец)

3.    Какъв е за теб мото клубът „Атрокс“, на който си президент?
– Второ семейство. Това е една компания, с която си прекарвам всяка свободна минута извън семейството.

4.    Кога и какво те запали по моторите? С какво започна и как?
– По моторите се запалих като тинейджър, старата ми компания си взеха повечето хора мотори, съответно и аз се влях в ентусиазма по карането на мотори. Беше 1988 година … след това съответно се изтърсих и направих една голяма пауза – до 2007, когато Вайспрезидента Цецо реши да си купува скутер, при което аз грозно му се изсмях и в крайна сметка двамата си купихме мотори. От тогава до сега не слизам …

5.    Какво ти дава мото живота и какво ти отнема?
– Дава ми чувство за волност и свобода, просто е различно чувство да караш мотор. Отнема ми от времето за семейството, тъй като всяка свободна минута ми е свързана с клуба и разбира се много нерви има около организацията на клуба.

6.    Как се отнасят най-близките ти хора към това хоби?
– Жена ми и дъщеря ми се отнасят с разбиране (с дребни изключения). Майка ми и баща ми – с хладно мълчание. Баща ми има интерес от техническа гледна точка, а е и бивш моторист, но също е падал и има сериозни изгаряния от ауспуха, затова кара колело.

7.    Златният ти мото спомен?
– Надявам се да ми предстои, а иначе всяко групово каране с клуба е един незабравим спомен.

8.    Какво искаш да забравиш или да не се беше случвало?
– Много труден въпрос. Общо взето нищо не искам да забравям, а каквото е трябвало да се случи – се е случило. Много съжалявам, че от основателите на клуба останахме само аз и вицепрезидента.

9.    Има ли мото общество в България и какво мислиш за мото събитията, които се организират у нас?
– Като общество го има, но е много слабо организирано. За съжаление е отражение на действителността у нас – разединено и невървящо в една обща посока. Мото събитията са достатъчно много – всяка седмица има нещо на различните клубове, но по мое мнение единици са добре организирани и като цяло нивото е много ниско и са еднообразни, което води до отлив на мотористи от тези събития.

10.    Опиши идеалният мотоциклет – твоят мотор мечта
– Смятам, че с Драг стара, който беше разглобен и сглобен по мой вкус съм постигнал това, което искам, но това е дълъг процес и никога не завършва май …

11.    А перфектното мото събитие? Къде би отишъл на всяка цена?
– Според мен трябва да се вкара повече шоу, атракции, да бъде по-подредено. Мото събитията трябва да се превръщат във фестивали. Трябва да е широко застъпено предлагането на мото стоки и аксесоари, както да се излагат нови модели мотоциклети.

12.    Какво би казал на мото новобранците или на дъщеря ти, когато я видиш на мотор?
– Бих им казал, че „Бързата кучка слепи ги ражда”. Най-добрия моторист е живия моторист. Естествено, че ще се притесня, когато видя дъщеря ми на мотор – всеки родител би се притеснил, но аз лично вярвам, че има господ, който ни пази. Никога не бих я спрял да кара мотор!

13.    Моторът или жената?
– И двете. Просто едното е неодушевен предмет, в който влагаме душа, а жената си е част от мен. Всъщност моторите вървят в комплект с жените. (смее се)

14.    Какво е за теб карането на мотор?
– Нещо, което те кара за момент да забравиш всичко останало, и по този начин си отдъхвам от ежедневните простотии, с които нормално е обграден човек. Преди всичко е удоволствие.

15.    С какво не би направил компромис по отношение на мотоциклета и мото живота?
– Спрямо мотора – с техническото му състояние, а също и визията – да е такава, каквато искаш, за да изпиташ напълно удоволствието от мотоциклета. За мото живота – не бих играл двойна игра – предпочитам честните и дори истините, които болят, отколкото да съм приятел със всички. Всеки човек или клуб трябва да има изградена ценностна система и да я следва.

16.    С какви хора / приятели караш?
– Не обичам да карам с хора, които се изхвърлят или надценяват, също с недисциплинирани мотористи, които смятат, че тяхното мнение и желание е най-важно. Обичам да карам с фенове на груповото каране.

17.    Трудно ли е да си президент на клуб?
– Лично аз смятам, че е трудно, когато човек иска клубът да е успешен. Това е свързано с лишаване от лично време, лични желания и много други. Човек трябва да свикне да уважава мнението на другите, включително да промени част от характера си. Също бих казал, че това е много отговорна работа и не е за всеки! В нашия мото клуб постепенно постигаме това, което искаме да изградим като ценностна система – има и отпаднали членове, които не искаха да се съобразят с порядките в клуба, но това води до още по-голямо сплотяване. Пътят, който сме избрали ми се струва правилен и за сега ми се струва, че не се вписваме в картината на стандартните клубове, а сме доста по-различни. С много труд и лишения успяхме да изградим авто и мото сервиз, застрахователен офис, а сега и магазин за мото екипировка и аксесоари.

18.    Къде обичаш да караш мотор?
– По асфалт. ХА ХА ХА; Естествено в чужбина е по-добре, защото има маркировка и няма дупки, но и у нас не се отказвам да карам.

19.    Какво не си постигнал по отношение на моторите и този начин на живот?
– Това няма свършек – никога не постигаш онова, което искаш и в това е чара и предизвикателството. Да вървиш винаги напред. Когато си мислиш, че си постигнал мечтите си, рано или късно изниква нещо ново и това те дърпа напред. С една дума, човек, ако постигне мечтата си, живота му спира да има смисъл. Затова човек винаги трябва да продължава да мечтае и както казват: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

20.    Колко кубика?
– Колко ти е кеф! Противник съм на надпреварата в това отношение, но естествено повечето кубици означават повече мощ. Все пак смятам, че един 125 кубиков мотор може качествено да развее косата ти.

21.    Какво не ми каза или какво искаше да те попитам?
– Не ме попита за организирания мотоциклетен живот, където клубовете се сдружават, за да си помагат. Според мен трябва да се хвърлят много усилия, за да го няма това разделение, което е в момента. Преследването на лични цели и амбиции е далечно от клубния начин на живот и начин на мислене. Отблъсква широката маса мотористи от клубовете. Какво не ти казах е тайна 🙂

Вижте избраните снимки на Серго в ГАЛЕРИЯТА на MOTO BG