Оставаха ни около 160 км докато се приберем. На 20км от дома ослепях при скорост 110км/ч!

В единия момент всичко беше наред, в следващия и двете ми очи започнаха да парят и от тях започнаха да извират сълзи толкова зле, че бях принуден да ги затворя – мигането не помагаше – не можех да виждам нищо.

 

Намалих и казах по радиостанцията „Илонке, трябва да спрем! Нещо ми влезе в очите!!!“

Обръщам ви внимание, че носех Full-Face каска със затворен визьор и черни очила. Не можах да разбера какво се случва – Как може нещо да ми влезе в очите при това положение?

Илонка караше своята лека кола и беше пред мен. Какъв късмет, че същата сутрин бяхме монтирали радиостанция в колата и! Тя започна да се движи и ме насочваше през следващите 400 метра.

С едно затворено око, а останалите бързо и болезнено мигащи аз успях да видя приблизително една лента отдясно по магистралата, след което за радост имаше слизане от магистралата, по което поехме.

Веднага след излизането от магистралата спряхме на едно празно място и аз отново не успях да отворя никое от очите си. Намерих пачия крак и го пуснах точно когато Илонка изскочи от колата си да види какъв е проблема. Тъй като не бях сигурен дали пътя е равен аз държах и двете си ръце на ръкохватките и я помолих да ми свали очилата.

Сълзи потекоха от двете ми очи по изтерзаното ми лице – не от болката, въпреки че беше доста силна, а от това, което беше в очите ми. Илонка изтича до колата си и взе бутилка с вода и салфетки за нос. Измих си очите с водата, след което подсуших със салфетките и изведнъж всичко се оправи!

Оказа се, че от жегата в каската крема за слънце се е изпарил и се е разнесъл навсякъде около очите ми от черните очила.

Поуката е проста: Ако използвате крем за слънце по лицето си го избършете преди да сложите каска! (Може и да ползвате спортно-ориентиран крем, който не люти на очите).