Зареждане ...РАЖДАНЕТО НА ЕДНА ЛЕГЕНДА
Има толкова много добре написани статии, телевизионни и радио предавания за автомобили, самолети и велосипеди. Но защо има толкова малко подобни за мотоциклети? Той се е появил дори по-рано от автомобила и се чувства не по- лошо на улицата от него. А знаем за мотора много малко, по телевизията няма реклами, изобщо някак си това возило седи леко встрани от ежедневието. И първият мотоциклет, и първият автомобил са се появили по много подобен път.
Общото в тези две машини е бащата — инженер Готлиб Даймлер. Но родословните дървета, макар и с тясно преплетени корони и корени, са различни: ако автомобила счита за свои предци, едва ли не, всички типове четириколесни самоходи, то прародителя на мотоциклета е един — велосипеда.
Заедно с мечтата за летенето, построяването на самодвижещо се возило, е един от най-старите стремежи на човечеството. Опитите за построяване на такова устройство датират от преди две хилядолетия. Животът не познава застой, всичко около нас непрекъснато се развива, така и историята на возилата бележи поредица етапи в своето развитие. Холандският часовникар Стевинус построил около 1600 г. задвижвана от ветроходни платна кола. През 1763 г. Ползунов открил парната машина. Французинът Кюно през 1769 г. построил първият задвижван с пара автомобил. Този автомобил бил с три колела и се движел с „главозамайващата“ скорост от четири км/ч. Управлението на три тонната машина било трудно и при едно пътуване автомобилът се блъснал в стена, а Кюно се отказал от следващи изпитания. През 1814 г. идеята му се доразвила от Стефенсон, така бил изобрeтен парния локомотив. Точно когато парната машина била в своя апогей, бил създаден и нейният най-опасен съперник – двигателят с вътрешно горене. Както всички епохални изобретения, така и той не е дело само на един човек. През 1860 година Леонар открил “експлозивният“ двигател, задвижващ се със светлинна газ. Този експлозивен двигател имал малка мощност и малък КПД, за това не бил използван за двигател. Германският изобретател Николаус Отто през 1877 година подобрил двигателя на Леонар и конструирал първият експлозивен двигател с големи обороти – 800 оборота за минута.
Моторът не претендира за лаврите на патриарх и скромно посочва началото на своята предистория към XVII век. На витража в провинциалната английска църква “Свети Жил” е изобразен херувим, възседнал двуколесна машина с едно колело отпред и едно отзад. На нас не ни е известно дали тази картина е единствено плод на въображението на художника или той е имал пред себе си образец — възможно играчка. Известно ни е едно: църквата (и витража) са построени 1642 година — 150 години преди появата на самохода на Кюно по парижките улици!
Именно така нарекъл своето изобретение граф Мед де Сиврак ‘Серялифер’, за първи път представил своята машина в градината на Пале-Роял през юни 1791 година. Устройството било уникално просто: хоризонтален дървен брус дълъг около метър, на който отпред и отзад надолу се спускали две дървени стойки, на които били закрепени двете колела. Отсъствал всякакъв опит за маневреност и за управление, за сметка на това возилото било украсено с конска опашка. Седалката също била от взаимствана от конско седло. Чудноватата машинария на французина се задвижвала като човекът, возещ се върху него, се отблъсквал с крака от земята. Завоите се взимали след наклон на тялото по посока на завоя. Неподвижното предно колело било и главния недостатък на Серялифера и именно то вдъхновило последователите на графа.
През 1816 годи главния лесничей на Баденското княжество Карл Фридрих Христиан Людвиг Дрейз фон Зауерброн (1785-1851) прибавил към френското изобретение предна вилка. За своята иновация получил и патент от Баденското княжество, носещ датата 12 януари 1818 година, а вече през април същата година представил творението си, което нарекъл „велосипед“, в Люксембургската градина в Париж. Трябва ли да спомена, че в Германия именно той е сочен като изобретател на велосипеда?
През 1838 г. велосипедът е вече с верига и педали – Шотландецът Къркпатрик Мак – Милан добавил към двуколесната машина педална предавка, макар педалите да извършвали не кръгово, а възвратно – постъпателно движение.
1856 год. Френският майстор на колесници Пиер Мишо патентовал педалната предавка на предното колело на велосипеда. Колчетата на седалките се закрепвали към оста на колелото. Той въвел също така и седалка с пружина, както и спирачка, свързана с джантата на задното колело. Практически едновременно с него подобна машина изобретил и Пиер Лалман. В Англия тези велосипеди били наречени “ костотрошачки“. Предното колело е било с диаметър 1.60 м. а задното – 0.50м.
През 1868 год. парижката фирма „Мейер и ко“ открива своя фабрика и започва производството на велосипеди с верижна предавка на задното колело.
Рамката е готова остава само да се прибави и подходящ двигател.
Общоприетият в средата на XIX век, парен двигател, по понятни причини не е бил особено подходящ. Трудно бихте поместили подобен двигател върху две колела, но трудно, не значи невъзможно. Почти едновременно, в 1869 година, такива „паравелосипеди” сглобили американеца Силвестър Ропър и французина Л. Перро (според някой данни, Ропър бил построил първият екземпляр от своята машина още през 1860 г.). И двете машини си приличали по едно – били много тежки и почти невъзможни за управление.
Желаещи да монтират парен двигател върху велосипед имало и след Ропър и Перро, но с чисто сърце можем да отнесем техните произведения повече към автомобилите, доколкото техните рамки вече не били на две колела, а върху три и повече.
Това се променило на 29 август 1885 година, когато жителите на Бад – Канщат изтръпнали от появата на немския инженер Готлиб Даймлер, който излетял от вратата на своята работилница със странно двуколесно, летящо с 12 км/ч, а на следващата година по-случай рождения ден на жена си, превръща един файтон в първия 4-колесен автомобил. Така че, ако някой ви пита, първото возило, задвижвано от двигател с вътрешно горене е именно нашият приятел мотоциклета.
Първото двуколесно било дървено с едноцилиндров двигател и ремъчна предавка.
Даймлер бързо намерил подражатели, взаимстващи от него конструктивните идеи.
Днес много специалисти се опитват да оспорят първенството на Даймлер, като слагат за родоначалник на мотоциклетите паровелосипедът на американеца Силвестър Ропър, но както и при автомобилите, където за родоначалник се смята Карл Бенц, така при мотоциклетите основните авторитети признават за родоначалник Готлиб Даймлер. Важно е да отбележим, че първият производител на серийни мотоциклети не е Даймлер, а Хайнрих Хилдебранд, подпомогнат от инж. Алоис Волфмюлер. Патент за своята разработка получават през 1894 г., а през юли същата година на хиподрума в Мюнхен правят презентация на серийното производство на фирмата си. Презентираната машината имала супер мощен за времето си двигател – 2,5 к.с. и поразила публиката с невероятната си скорост от 45 км/ч.
Марката Hildebrant & Wolfmuller бързо завоювала популярност и в съседна Франция, където скоро започнали лицензно производство на мотоциклетите им.
Така френската фирма „Де Дион Бутон” скоро пуснала серийно производство на триколки — триколесни машини, екипирани с бензинов мотор, разработени от Жорж Бутон. Тези мотори излизали в няколко варианта – мощност от 2 до 32 к. с. Бързо добилите популярност френски трицикли се произвеждали още и от 56 други чужди компании, в това число и от немската компания „Кудел”. Да отбележим, че на Първото международно автомобилно изложение качеството на нейното изделие спечелило Големия Златен Медал.
Но минали четири години преди, под марката Laurin & Klement, да бъде пуснат първият, достатъчно надежден, за ежедневна експлоатация мотоциклет. Събитието се случило през 1898 и било отбелязано в Allgemeine Automobil Zaitung: „С право можем да наречем фирмата Laurin & Klement в Чешкото кралство, създателка на моторното двуколесно возило, не пренебрегвайки заслугите на другите конструктори. Те присъединили към прост велосипед двигател, не изменяйки даже неговата линия, докато Laurin & Klement са тръгнали по диаметрално противоположен път. Те направили велосипед около двигателя и неговите органи. Идеята била една, но подходите различни. Разликата се заключава в това, че едните подчертали принципа на велосипеда, а чехите – принципа на автомобила. И чехите се оказали прави“.
Невисоката цена и в същото време относително високата надеждност вдигнали търсенето не само в страната, но и зад граница. Мотоциклетите се доставяли в различни страни по света.
Редом със създаването на мотора се създава и т.н. субкултура. Хората обединени от любовта към високите скорости, скоро основали и първият мотоклуб. Той е основан през 1903 година в град Yonkers, щат New York . Историята ни отвежда в началото на 20 век, в град Yonkers, щата New York, където живял някой си Джордж Елер (George Eller). Джордж бил един от малкото щастливци притежаващи велосипед. Днес притежанието на колело не е нищо особено, но през онези години си е било нещо. Джордж, заедно със своите приятели, често организирал излети около града и не след дълго основали велосипедно дружество на име Yonkers Bicycle Club.
Днес, ние трудно можем да бъдем уверени на кой от тях му е дошла идеята да монтира двигател на своя велосипед, но скоро всички те се заели да модифицират возилата си къде успешно, къде не толкова. Важното е, че точно тогава и Harley-Davidson започнали производство на мотоциклети. Джордж Елер и членовете на Yonkers Bicycle Club решили да сменят името от Yonkers Bicycle Club на Yonkers Motorcycle Club и така Джордж Елер станал първия президент на първия мотоклуб.
И днес Yonkers Motorcycle Club и Harley-Davidson са живи и здрави и действат с пълна газ.
