Може да не съм толкова препатил, колкото двамата ми колеги, но въпреки това е факт, че наближавам средната възраст, дори може вече да съм прекрачил в нея, отпускайки се с въздишка на пейката в парка с торба хляб за патиците. И знаците са налице – имам някой и друг бял косъм в косата си, харесвам удобни обувки, измервам в десетилетия времето, откакто за последно съм правил нещо, обичам да гледам Downtown Abbey като нещо, близко до религиозните ми възгледи… и ми харесва да използвам определени фрази, докато не станат толкова износени, колкото съм и аз.

Гаражът ми е свидетелство за значимостта на мотоциклетите за тези, които навлизат в средната възраст. Той приютява излъскани и подредени модели от младостта ми. Suzuki GSX-R 1100 проблясва до Kawasaki ZXR 750 H1, а между тях се е сгушил мъникът KR1S 250. Всички те са еднакво важни за мен, значимост капе от всеки от тях. Също така те са ужасни. Карах ги наскоро и се чудих как, по дяволите, мотористите са оцелели през 80-те. Обаче да се върнем на темата. Една от фразите ми засяга точно този проблем.

ВИЖТЕ ПЪЛНИЯТ РАЗКАЗ ТУК!