Triumph Rocket III Roadster е серийния мотоциклет, чийто двигател има най-големия работен обем в света. Може би за това, а и поради сериозните размери, най-големият пазар за английската машина е САЩ.

 

Рядко срещан из Българските географски ширини, мотоциклетът Triumph Rocket III прави впечатление както никой друг мотор. Доказатаелство за това са и впечатленията на нашия приятел от списание Мото Клуб, г-н Петров, който ни представя едно ревю под формата на първата му среща с двуколесното чудовище.

„Миналата година за първи път видях на снимка новия Triumph Rocket III и бях толкова впечатлен, че още в следващия брой го пуснахме на корицата на списанието. След това го видях на живо на едно от мотоизложенията и там изглеждаше още по-вълнуващ. Можете ли да си представите учудването ми, когато през този септември видях същата машина, застанала гордо на хромираната си стойка пред магазин на наши приятели тук, в София? Имаше си всичко – емблематичните два кръгли фара, тъмна, почти черна ветроотражателна слюда, хромираното трио на изходящите колектори и… много блясък. Толкова чист и лъснат е един мотор, може би, единствено като излиза от завода. Или когато е попаднал на стопанин, който не жали сили и средства машината му постоянно да изглежда перфектно.

Запознахме се с Димо, неговия собственик, и с половин уста го попитах ще има ли нещо против да направим малко снимки за списанието. Месец по-късно отново се засичаме с Triumph-а пред друг магазин. Моторът отново е лъснат до безобразие и не оставя равнодушен нито един минувач. Не бях запомнил регистрационния му номер, но съм повече от сигурен, че това вероятно е единствения регистриран у нас Rocket III Roadster. Започвам да се оглеждам и интуицията ми не ме разочарова. От вратата излиза Димо с два огромни пакета, които пред учудения ми поглед с лекота прибра в оригиналните кожени куфари отстрани на мотора. Това вече го приех като знак от съдбата. Договорихме се и ето ни, в една приказна есенна събота да се отправяме в посока Пирдоп по чисто новия асфалт на Подбалканския път.

Карам отзад и очите ми не могат да се откъснат от гигантския валяк, който в случая играе роля на задна гума. Metzeler Marathon серия 240. Огромна е. Само за сравнение – 16-цоловите гуми на повечето автомобили от компактния клас са серия 205. Огромна е не само задната гума. Огромен е и трицилиндровият двигател, разположен надлъжно по оста на движение. Толкова огромен, че неговите 2300 куб. см го нареждат в графата сериен мотоциклет с най-голям работен обем в света. Почти същото може да се каже и за пика на въртящия момент – 221 Нм и то още при 2750 об/мин са стойност, на която завиждат почти всички серийни автомобили с бензинови двигатели от споменатия вече компактен сегмент. Не знам защо, но цялата тази гигантомания ми се струва най-подходяща за страната на неограничените възможности, където мотото на повечето хора е „The bigger is better”*. По-късно попадам на информация, че от 18-те хиляди „ракети”, произведени от 2004 г. насам, 34% наистина са в Щатите, 20% са продадени в родната Англия, а останалите си е поделил целият останал свят. Статистика.

Но да се върнем в хубавата слънчева събота. Спираме на няколко места да правим снимки и… ето че чувам дългоочакваното: „Искаш ли да покараш, да събереш малко лични впечатления?” Иска ли питане. Скачам от Бандита и се намествам на удобната кожена седалка. Не съм дребен, но машината е респектираща. А и 367 килограма са си 367 кг. Потеглям отначало плахо, но с всеки изминат километър започвам да се отпускам и да се чувствам все по-уверен. Положението на тялото ми е по-събрано и по-изправено, отколкото при класическите чопъри. Но и Rocket III повече прилича на сериозен мускулест мотор, отколкото на обикновен круизер. Особено в изпълнението Roadster, което карам. При него седалката е преместена с 10 мм нагоре и с 14 мм по-напред.  Стъпенките също са с 22 мм по-ниско и със 123 мм по-назад. Цитираните промени са спрямо другите модификации на Rocket III. Другото, което го отличава от тях, е повишения с 14% въртящ момент и 6% повече мощност. Машината е правена за път. За дълъг път, където ездачът винаги трябва да се чувства комфортно и да не усеща недостиг на мощност и тяга.

Имам чувството, че точно тук това няма как да се случи. Вече съм понабрал достатъчно кураж и на следващия прав участък завъртам рязко дясната ръкохватка. Индикаторът пред мен показва, че съм на 5-та предавка – най-високата, но ускорението, което последва, ме кара да се чувствам като ракета, напускаща земната орбита. Добре, че следващият завой стремглаво наближава и трябва здраво да стъпя на спирачките. Никакви проблеми. Спирането е точно и предсказуемо. Макар и по-рязко, до задействане на серийно монтираната ABS не се стигна. Накланям тежката машина точно колкото е необходимо и минавам серията завои над Саранци с учудваща лекота. Въпреки сериозните габарити, моторът се управлява лесно и приятно. В модела за 2010 г. е монтирана обновена предавателна кутия, която осигурява по-леко и прецизно превключване. Използвани са и нови елементи за обезшумяване на двигателя.

Следващата по-дълга права отново ме провокира да изпитам нечовешкото ускорение. Някъде около 140 км/ч усещам сериозен натиск в областта на раменете. Ами да, предпазната слюда е достатъчно висока, но е тясна и защитава перфектно… само главата. Е, това не е болка за умиране. Моторът е приказен, а собственикът му каза, че има и друга, „зимна” слюда с по-големи размери и с нея няма никакъв проблем.

В преминалия към следобедно кафе тест разбирам, че натоварен с багаж и двама човека, “англичанинът” гори малко над 7л/100 км. Според мен за това, което предлага, разходът е напълно приемлив. Без да броим удоволствието при пътуване… И любопитно- завистливите погледи на околните.“

Технически характеристики

Двигател – 3-цилиндров, редови, разположен надлъжно с течно охлаждане, DOHC
Раб. обем, куб.см. – 2294
Диаметър/ход на буталото, мм – 101.6х94.3
Горивна система – многоточково впръскване на горивото и двойни дроселови клапи
Мощност, к.с. при об./мин – 146 при 5750
Макс. върт. момент, Нм при об/мин – 221 при 2750
Съединител – многодисков в маслена вана
Предавателна кутия – 5-степенна
Главно предаване – кардан           
Рама тръбна, стоманена, отзад двустранна с вграден кожух на кардана
Колела – лети джанти с по 5 спици отпред 17х3.5 и гума 150/80 R17, отзад – 16х7.5, гума 240/50 R16

Окачване
Отпред обърната телескопична вилка Kayaba с диаметър на тръбите 43мм и ход 120мм
Отзад Kayaba с две двойни черни пружини и два амортисьора, ход 105 мм и 5 позиции за регулиране на претоварване

Спирачки
Отпред Nissin с два диска с диаметър 320 мм и 4-бутални спирачни апарати, ABS
Отзад Brembo с единичен диск с диаметър 316 мм и двубутален плаващ спирачен апарат, ABS
Ауспух – 3 в 1 в 2 с два катализатора в заглушителите, отговаря на Евро3

Размери, мм
Дължина – 2500
Широчина – 970
Височина (без огледалата) – 1165
Височина на седалката – 750
База – 1695
Обем на резервоара, л – 24
Маса зареден, кг – 367
Разход на гориво, л/100 км
Градско – 8.2
При 90 км/ч – 5.3
При 120 км/ч – 6.5
Цена в Англия около 11 000 паунда