Подкарах мотора два дни след операцията, разказва мотоциклетният ас.

Болката не може да ме спре да следвам амбициите и целите си, споделя мотоциклетният ас Мартин Чой два дни след тежката операция в ортопедията в Горна Баня. Пилотът на Globul Racing Team днес пътува за Полша, където през уикенда му предстои поредния кръг от европейския шампионат „Алпе Адрия”, където е лидер в клас SST 1000 и защитава титлата си от миналата година. Разговаряме в заведение на любимия на мотористите булевард „България“ в столицата. При всяко профучаване на мотоциклет, Мартин се надига тревожно от мястото.

„Просто съм изумен от безразсъдството на някои хора. Не може да се кара мотор с висока скорост по джапанки и тениска. Всяко падане може да доведе до дълги и мъчителни часове на операционната маса, дори и до смърт“, възмущава се Чой, който преживя това за което говори на собствен гръб. На 21 юли на пистата край Плевен Чой падна от мощното си БМВ при скорост над 150 км в час и се търкаля около 90 метра, след което лежа няколко минути в безсъзнание. Прегледът установи счупена ключица, комоцио, пукнато ребро и множество натъртвания по цялото тяло.

– Мартине, отърси ли се психически от инцидента и имаш ли чувството, че живееш втори живот?
– Не, чак толкова драматично не възприемам нещата. Всеки пилот е подготвен за падания. Инцидентът с мен стана случайно. Предната гума стъпи върху разтопен дзифт, с който е била запълвана пукнатина на пистата. Бедата е, че при падането съм си ударил главата. Заради загубата на съзнание съм се търкалял като парцалена кукла на пистата. Не си спомням почти нищо, тъй като дойдох в съзнание едва в линейката на път за болницата в Плевен. Там ми направиха всички изследвания -те показаха счупване на ключицата на 2 фрагмента, счупено ребро, луксация на глезен, множество натъртвания. Съветът на лекарите беше да нося шина на ключицата 45 дни, за което време тя да се заздравее, но това не беше вариант за мен и веднага поисках операция. Извърши ми я доктор Иво Димитров от ортопедията в Горна баня. В последните 7-8 години при всеки проблем ходя при него и така взехме решението да направим операцията, за да мога да карам още този уикенд. Реално при операцията се оказа, че ключицата ми е била счупена на 4 фрагмента, като три от тях са сочели към артерия, което е изключително опасно. Самата операция продължи над 2 часа и по думите на доктор Димитров е напълно успешна и няма проблеми да карам. След това състезание ще се отдам на 20 дни пълна почивка, които ще са напълно достатъчни за възстановяване.

– Обвиняваш ли някого за случилото се и в този смисъл възможен ли е подобен инцидент в европейския шампионат?
– Падания е имало и ще има. Аз съм в моторния спорт вече 14 години и имам над 50 падания. Наясно съм с риска и съм го поел. Това определено е едно от най-тежките ми падания, защото никога досега не съм се подлагал на операция. Такъв инцидент в Европа според мен е невъзможен. Там се кара на истински писти, докато тук се мъчим на летища. Крайно време е да се направи една истинска писта и в България. Това ще повиши много интереса към нашия спорт, който и сега съществува. Мотористите ще карат на пистата, а не на улицата, което съвсем не е безопасно и не носи същото удоволствие. Заради инцидента пропуснах да водя открит урок по една инициатива на бензиностанциите „Еко“ и МВР за безопасно управление на мотор. Над 30 души се бяха записали, но бях заменен от своя съотборник Михаил Иванов. Той също е изключително подготвен и доколкото разбрах, урокът е преминал изключително успешно.

– Какви хора идват на тези уроци и на какво ги учите в тях?
– Идват мотористи от 15 до 40 години. Целта ни е да ги научим как да карат правилно и безопасно, да бъдат толерантни към останалите участници в движението.

– В този дух, в Globul Racing Team, работите ли с млади състезатели, от които да излезе един ден новия Чой?
– Ако трябва да бъде откровен не виждам никой, който да е поел по моя труден път. Това не ми харесва, но нищо не мога да променя. Няма хъс, липсва упоритост. Ще ви дам пример – аз и досега тренирам всеки ден, боря се със сериозни конкуренти в Европа, които имат възможност да се готвят всеки ден на писти, докато аз се мъча по летища.

– Сезон 2012 започна лошо за теб. С какво си обясняваш слабия старт?
– Имахме проблеми от техническо естество, тъй като взехме новия модел на БМВ, който е твърде различен от миналогодишния. Използвахме настройките от миналия сезон, които се оказаха непригодни за новия мотор. Аз просто не го усещах. Направих и падане в първия старт, което за щастие се размина без контузии. Екипът ми бързо намери точните настройки и още в средата на сезона си върнах бързината. Догодина ще ми бъде много лесно, тъй като с този мотор ще се кара поне 3 сезона. На практика ще използваме настройките от този сезон и ще бъдем подготвени предварително.

– Какви цели си поставяш за предстоящия старт в Полша и готов ли си за него след операцията?
– Във вторник ме изписаха от болницата и вече започнах леки раздвижвания. Запасих се с достатъчно болкоуспокояващи. Карах вече и мотоциклета, за да си върна усещането. В петък ще тренирам вече и в Познан. Реално в момента се чувствам на 70 процента от нивото си, което не е добре, но няма начин да не участвам, защото ако пропусна старта конкурентите ми много ще се откъснат в класирането. Търся място в първите 5 и да бъда максимално близо до основния си конкурент Михал Фил. С тази контузия достигане до подиум ще бъде чудо. Миналата година карах за първи път в Познан и завърших 3-и. Хубавото е, че след този старт има ваканция, а следващото състезание е на любимата ми писта в Риека, където имам 4 победи в последните години. Това ме прави оптимист за спечелването на европейския шампионат и през този сезон.

изчтоник: sportline.bg