Вдъхновени от случващото се из българските мотоциклетни среди, решихме да разгледаме причините и последствията на едни на пръв поглед странни явления. Без допълнителни уводни думи, тук ще излеем нашите наблюдения лишени от всякакви нападки и упреци.

Средата на месец август е чакан момент от хиляди български мотористи, защото всички вече знаят, че тогава е мото съборът в гр. Велико Търново. Четири поредни години, организаторите от Bad Company MC и МC Boliari направиха всичко по силите си, за да бъде това най-големият и посещаван събор в родината. При разговори с представители на двата мото клуба, през годините ние разбрахме, че организирането на подобно събитие не е от най-лесните неща. Трябват разрешителни, обезпаразитяване, награден фонд, спонсори, партньори, забавна програма с групи (които да представляват поне някакъв интерес и не са свирили на всяка мото сбирка) и всичко необходимо за законосъобразно мероприятие. Тичането от институция в институция, разговори, преговори… целият този труд отива в едни 3-4 дни, в които гостите на въпросния мото събор да прекарат добре и да се забавляват истински.

Тази година по една или друга причина двата мото клуба се разделиха и решиха да организират два различни събора, но на едни и същи дати. Защо се получи така? Това беше един от основните въпроси из социалните мрежи и форумите преди събитията. Едни казват, защото председателят на Боляри вече е друг и клубът за завърна отново в БМА и търновци поеха в друга посока, други слухове се носят, че е заради пари, трети предполагат предизборен събор, но в крайна сметка, не сме ние онези, които да съдят или да осъждат. Подобни неща се случват неизбежно във взаимоотношенията между хората и те трябва да бъдат оставени само в тесния кръг на пряко късаещите ги. Разбираме любопитството и чистата клюкарска натура на човек, но все пак, мислим че е крайно време нещата да започнат да се променят.

С разделението на Търново на две и мотористите се разделиха. В това няма нищо лошо – едни предпочитат скоростни изяви, а други по-лежерната почивка. Хората са различни и за всеки влак си има пътници. Единствения проблем обаче, който наблюдавахме през изминалите няколко седмици е голямата и необятна човешка злоба. Форумите гръмнаха с нападки и към едните и към другите. Проблемът е, че постовете в някой си форум не са написани от хора, които са запознати на 100% с дадената ситуация, но изказват предположенията си със завидна сигурност. По този начин голяма част от мотористите заемат страна и веднага се обръщат срещу единия мото клуб. Какви ли не неща не прочетохме и не чухме „Оставете старчетата на Света гора; …ония цяла вечер прекъсвачи, не можеш да се наспиш…” и т.н. По-късно обаче четем „ама какво делите, нали всички сме мотористи…”. И ако това не е лицемерна публика – здраве му кажи. Но стига с форумната тема (тя е достатъчно дълга, че да можем да изпишем цял реферат). Това, което се опитваме да кажем е, че независимо от това какви са взаимоотношенията между дадени клубове, те заслужават нашето уважение заради всичкия си труд, който са вложили и ние НЕ бива да се бъркаме там, където не ни е работа.

Какво се случи след мото събора във Велико Търново? Ето тук е приятната част от всички писания (поне според нас). Влизаме във неизменния Фейсбук и що да видим – снимки от съборите на усмихнати и веселящи се хора. Да! И на двата събора – спомняте си, че казахме, че хората са различни, нали? Ето че всеки намери своето кътче, където да разпусне душата си. Звучи прекалено хубаво и романтично май…, но май-май точно така се получи. На мото събора на Света гора (Bad Company MC), цареше спокойствие, музика, биричка и приятели, а на този на Капиновския манастир и на летището край с. Междене (MC Boliari) пилене на гуми, Burn Out, Drag Race, Stunt, всичи онези лудории, които жадните за адреналин погълнаха като топъл хляб.

Да се върнем за малко отново на форумите. Начетохме се на положителни постове и за двете събития. Някак онази злоба от предишните дни беше потънала в дън земя (или модераторските необятни архиви)… Питаме се дали трябва да е така обаче – оплюване, негативизъм и после мили думи…  Писахме си и се чухме с хора от събора на Капиновския – ами че то всички казват, че е било чудесно. Същото се случи и с този на Света гора – който и да бяхме попитали – все едни положителни отзиви и планове за догодина – пак.

Дали двата мото клуба ще се съберат отново да организир6ат мото събора – едва ли. От друга странна, именно това разделение може би даде началото на прекрасни събори в старата ни столица. Дори мотористите да са разделени и посещаемостта на събитията да е по-малка, то всяко едно от тях по този начин придобива характерния си чар и неповторимост и създава още по-здрави традиции.

Ще се радваме да споделите и вашите впечатления от съборите.

Отправяме и един апел! Всички много добре знаем за злобата на българина и завистта му, когато погледне в чуждата паница. Молим всички да бъдат фокусирани изцяло над своите идеи, ангажименти и цели! Злобата и завистта изяждат човека от вътре и животът изглежда много по-черен, отколкото в действителност е! Това, че някой се е постарал да постигне нещо повече е повод за радост, а не за завист!

Пожелаваме успех и на двата мото клуба и пожелаваме още дълги години да ни радват в средата на август!