Малко е плашещо като си помислим колко точно от нашата мотоциклетна гума е в контакт с асфалта. Наистина не е много. Възлагаме цялото си доверия на няколкото квадратни сантиметра, които ни предпазват от падане. Съвременните гуми са плод на високо инженерство и напреднали технологии и за това трябва да благодарим на пионерите в тази област, а именно Джон Бойд Дънлоп, Андре Мишлен и Чарлз Гуудиър.

Макар че Гуудиър от Ню Хевън Кънектикът е накичен с лаврите за вулканизацията на гумата през 1839-та година, човекът, който пръв е създал и патентовал пневматичната гума е Робърт Уилиам Томсън – единадесетото от дванадесет деца на Шотландски собственик на фабрика за вълна. След като семейството се мести в Щатите, Робърт е на 14 години. След 2 години той се връща и учи химия. На ранната възраст от 23 години (през 1845 г.) той патентова пневматичната гумата. Неговата гума имала няколко камери в кожена обвивка, които били закрепени към колелото. Едно от най големите преимущества на гумата било, че тя все още била ефективна, дори и да се спука на едно място. Сега това ни звучи много примитивно, но алтернативата в онези дни била стоманен пръстен около дървено колело. Английската дума „Tire” произлиза именно от функцията на стоманения пръстен – да държи (“TIE”) дървените спици на колелото.

През 1888 година Джон Бойд Дънлоп създава гума с една вътрешна камера. По това време твърдата гума все още била масово използвана. Когато на едно велосипедно състезание в Белфаст, победител бил участник с гумите на Дънлоп, хората започнали да обръщат внимание на „изобретението”. Един от основните минуси на тази гума бил трудната подмяна на вътрешната камера. Тогава, през 1890-та година, Уелш създал „неразтегаема устна”, която по-късно се превърнала в основата на дизайна на съременната гума.

 

През 1895 г. Андре и Едуард Мишлен представили на света първата пневамтична гума за автомобил. Историята казва, че по онова време те имали фабрика за гума в Клермонт-Феранд, Франция. Един ден велосипедист дошъл при тях с проблеми с гумите си. Отнело цяла вечност, за да демонтират гумата, която била залепена за колелото. След като поправили пораженията, гумата трябвала да остане през нощта, за да изсъхне. На следващия ден, гумата се разпаднала за броени минути, но братята били вдъхновени за нещо много по-добро.

През 1903 г. Гуудиър патентовал първата безкамерна гума, но едва през 1954 г. тя влязла в масово производство. Друго значимо събитие в историята на гумите е първата пневматична гума за самолет. Тя е създадена през 1906-та година. 40 години по-късно, Гуудиър представя радиалната гума. Едва през 1974 г. Пирели създава широката радиална гума.

Сега, след като знаем това, следващия път когато караме мотор е добре да си помислим, колко хубави са тези няколко квадратни сантиметра гума. А ако бяха стомана? Пожелаваме ви приятни и безаварийни километри!

Хронология на създаването

1843 – Чарлс Гудиър открива вулканизацията
1846 – Робърт Уилям Томсън защитава първия патент за пневматична гума
1888 – Произведена е първата комерсиална пневматична гума за велосипед, от Дънлоп
1889 – Джон Бойд Дънлоп патентова пневматична гума за велосипеди във Великобритания
1890 – Дънлоп, и Уилям Харви започват производство на пневматични гуми в Ирландия
1890 – Бартлет Клинчър въвежда бандажа
1891 – Патента на Дънлоп е анулиран в полза на патента на Томсън
1894 – Ей Джей Пенингтън произвежда първата балонна гума
1895 – Мишлен въвеждат пневматичните гуми в автомобилостроенето
1898 – Патентован е първият вентил
1900 – Произведени са първите гуми с метални телове в Англия и САЩ (от компанията – BFGoodrich)
1903 – Компанията за гуми Goodyear патентова първата безкамерна гума, която започва да се произвежда масово чак през 1954 година
1904 – Goodyear и Firestone започват да произвеждат подсилени гуми
1906 – Произведена е първата безкамерна гума за самолет
1908 – Франк Сейбърлинг създава гуми с канали (шарки), подобряващи сцеплението с настилката
1910 – Компанията BFGoodrich създава гума с удължен живот, добавяйки въглен към гумата
1919 – Goodyear и Dunlop започват производство на гуми за камиони[1]
1938 – Goodyear започват да влагат целулозни (рилон) влакна в гумите
1940 – BFGoodrich въвеждат първите гуми, изработени от синтетичен каучук
1946 – Мишлен започва производство на първите радиални гуми
1947 – Goodyear въвежда синтетични влакна в гумите (найлон)
1963 – Започва да се използва полиестер в гумите, стартирано от Goodyear
1965 – Фирмата Armstrong Rubber произвежда гума с влакна от стъклено влакно
1965 – BFGoodrich пуска първата радиална гума в Северна Америка
1968 – Департаментът по транспорта на САЩ (DOT) задължава да се поставят серийни номера на новите гуми в САЩ
1974 – Pirelli въвеждат широко-радиална гума