Историята свързана с мотоциклетите винаги е била интересно и полезно четиво за всеки уважаваш се моторист. От самото си създаване, моторите не са се появили из цял свят, а по скоро са се развивали постепенно от първоначалното вдъхновение на колелото. Жените обичали велосипедите заради тяхната мобилност и свобода, която предлагали. Всъщност Сюзън Б. Антъни е казала „Велосипедът е направил много повече за еманципацията на жената, отколкото каквото и да било по света.”
През 80-те години на 19 век, колелата са били масово използвани. Тогава, през 1885-та Готлиб Даймлер изобретил велосипеда с двигател. Е, това не било точно велосипед, както ние си го представяме, защото бил на четири колела вместо на две. Единият комплект гуми били спомагателни. Максималната скорост на мотора била невероятните 19 км/ч.
Идеята вече се е зародила и скоро още мото-велосипеди били създадени. Може би първият истински мотор бил създаден през 1969 година от Силвестър Ропър от Масачузец като машината се е задвижвала от въглища .
В следващите две десетилетия, мотоциклетите започнали да стават все по-масови. Един от първите подобни мотори е изработен от компанията Metz, Масачузец. Този щат определено обича моторите. Друг ранен мотоциклет е обичаният Indian, конструиран от Hendee Manufacturing Company в Спрингфилд, Масачузец. По-късно компанията сменя името си на Indian Motorcycles.
През 1902 година Harley-Davidson продава първите си три мотоциклета и скоро започват да никнат дузини мото производители. Част от имената били Marvel, Exelsior и Henderson. Депресията убила всички освен Indian и Harley, а скоро останала само световно наложилата се компания Harley-Davidson.
Жените се радвали на моторите, също както и на велосипедите. В края на краищата, те били икономични и забавни. А и не са имали стигмата, която получават по-късно през годините. Ранните мотористи са били възприемани като авантюристи, а не като престъпници.
През 1915, мотоциклетите Indian предложили предни и задни амортисьори. След като те омекотили карането, хората започнали да виждат дългите пътувания с мотоциклет като реална възможност. Същата година, екип от майка и дъщеря – Авис и Ефи Хотчкис карали от Ню Йорк до Сан Франциско. Но не поели по краткия път. Вместо това заобиколили по маршрут с дължина над 8050 км.
Следващата година, две девойки на около 20 години – сестрите Аделин и Аугуста Ван Бюрен закупили два мотоциклета Indian Powerplus. Те били първите хора, които изкачили Пайкс Пийк (Pike’s Peak). Същите те направили и през-континентално пътуване на две гуми. Тяхното 5310 километрово пътуване е отнело около 2 месеца. Освен, че трябвало да се справят с множеството неасфалтирани пътища, те трябвало да минат през перипетиите на закона. Веднъж сестрите били арестувани за публично носене на панталони.
През 1920 Harley започва издаването на списание, наречено „Ентусиастът”. То спонсорирало Вивиан Уейлс и нейното пътуване с дължина 8000 км. на фабричен мотоциклет Harley-Davidson.
Друга героиня от ранната зора на мото живота била Беси Стригфийлд по прякор „Кралицата на Маями”. Тя направила осем самостоятелни пътувания по цялата дължина на Щатите. Беси започнала с големи перипетии, тъй като била жена при това афро-американка. В началото дори не могла да вземе книжка, но полицейски служител худатайствал в нейна полза.
Моторите били използвани и през войните като това им дало голяма публичност. Около 20 000
машини Harley-Davidson били карани по време на Първата Световна Война от доставчици, войници и други.
С набирането на популярност, било естествено да се появят и специалисти мотористи, с много талант и умения, които показвали на така наречените мотодруми. Създадени в началото на новия век (20-ти), мотодрумите станали известни едва след 1930 год. Често те се рекламирали като „Стената на смъртта”.
Като цяло те представлявали гигантски варел с платформа за публиката, която гледала надолу как мотористите се въртели между стените, подпомогнати от центробежната сила. Една от големите каскадьорки била и Маргарет Гаст заедно с Мей Уилиамс и Джийн Пери.
От 1940 година, Щатите имал своя първи мото клуб изцяло с жени членки, носещ името „Motormaids”. Днес, такива мото клубове наброяват стотици. Ако искате да научите повече за историята на жените и мотоциклетите, може да прочетете книгата „Hear Me Roar: Women, Motorcycles, and the Rapture of the Road”.