Един от най-ревностните привърженици в София на най-големия световен мото клуб всъщност е лекар – под бялата престилка крие елека с червено-бял надпис „81”. По-невероятното при запознанството ни с Док беше факта, че е той се оказа българин, а не член на „Hells Angels” от Европа. Моя грешка …

1.    Кой е Doc в обществото?
•        име – Малин, кръстен съм на баба ми Малина от Банско
•        възраст – 46 год
•        град – роден съм в гр. Гоце Делчев, но от есента на 1983 год. живея в гр. София
•        семейство – да
•        професия – лекар
•        с какво се занимаваш в момента – работя като лекар
•        интереси – support 81 world

2.    Президент си на Red Riders МС – София – един млад, но много активен клуб. Какво ще ни кажеш за него?
Red Riders MC е основан през м. ноември 2008 година от бивши членове на The Riders MC. Мото клубът е създаден с една напълно естествена и логична цел – да се развива и върви по пътя на най-големия и проспериращ мото клуб в света – Hells Angels MC и да стане част от това голямо и задружно братство.

3.    Защо избра Hells Angels MC?
Няма по-естествено нещо от това, да се развиваш все повече и повече, и желанието ми да стана част от Hells Angels MC е напълно логично – това е мой личен избор и го приемам като част от моето развитие като личност. Там няма тази до болка позната ни от отминалите години и времена пирамидална структура в отношенията помежду ни, това делене и взимане на решения с един процент или един глас в повече само – надделяване на принципа „болшевики над меншевики”, което аз наричам „азиатщина”. Та как ще работиш, каквото и да било или да тръгнеш на път с хора, които си принудил да го направят с 51 към 49% гласа надмощие и които не са съгласни на 100 % с теб? Нещо, което е основен принцип в западно – европейския и северно-американския начин на мислене. По този начин имаме възможността и шанса да попълним някои празноти в нас самите.

4.    Моторът е Harley-Davidson, това е ясно …
… да, винаги съм искал такъв, независимо от мнението на околните. В България „царят на мотоциклетите” неоснователно се обругава и то от хора, които никога не са имали удоволствието да го пояздят ”на воля” – на принципа „аз чух”… „ама то така говорят”… , но аз си мисля, че това е като в приказката за „киселото грозде” – само че то не е кисело, а е високо… като начин на мислене и „широкоспектърност” на фантазията ни, ха-ха-ха.

• модел – не бих отличил някой – аз приемам тези мотоциклети като един голям конструктор Lego, който ти позволява да ги конструираш и тунинговаш по свой образ и подобие или както си искаш.

• още нещо … много съм умувал защо Harley-Davidson е най-популярният мотоциклет в света – разбира се, едната причина е, че американците излязоха победители от двете световни войни и това им даде капитали, капацитет и самочувствие като нация да налагат своето, но и най-вече заради лесната поддръжка – имаш лесен достъп до всяка част от мотоциклета и двигателя, което ти дава възможност да пипнеш нещо тук-там и след като го поправиш или приспособиш, да литнеш окрилен от собствените си възможности и да се почувстваш наистина като „голяма работа”… като „краля на пътя”.

5.    Защо и как се качи на мотор? Кога?
Разбира се, от ранна детска възраст помня как баща ми ме взимаше няколко пъти от лятната детска градина с Avo-то на вуйчо ми, а после с Иж-а на дядо ми. При всяка отдала се възможност другият ми вуйчо ме возеше из Велинград с неговото Mz; даже ме хранеха на двора, седнал върху мотоциклета. Възхищавах се много на братовчед ми, който е доста по-голям от мен и си купи съвсем новичък Урал, внесен за нуждите на едно АПК и който много исках да откупя от него, докато бях войник, но въпреки сърцераздирателното ми писмо, той не си го даде. Като ученици в гимназията сглобихме един Ковровец, който после разменихме за едно 75 кубиково Балкан-че и като нещо с повече от един собственик, то не оцеля дори до казармата.

Но, като оставим настрана „люлчения” период, аз отрано започнах да разграничавам моторджилъка на сериозен и несериозен. Какво имам предвид – за мен моторджийството не е регионално занимание и страст, т.е да идеш на мегдана, в съседния град или не дай си боже с триста зора до морето. Англичаните и американците така са ползвали мотоциклета и не са си давали много зор относно здравината, за сметка на обслужването му, докато германците го оборудват надеждно за дълги разстояния, което мен ме пленява много повече и ако не бяха загубили Втората световна война, сигурно BMW би развил мотоциклетизма такъв, какъвто го познаваме в наши дни, а дори и повече. Затова аз си изчаках „чакането” и като видях, че няма да мога да си купя веднага Harley Davidson, си взех Honda Gold Wing 1100 – първия ми истински мотоциклет за дълги разстояния. Купих го от Илко и въпреки недоверието на доста хора, аз обиколих Балканите и цяла Италия, вкл. о.Сицилия с него. С двама души и багаж и общо тегло от над ½ т., този надежден мотоциклет, сглобен в USA, ме е качвал на Везувий, Етна и по Алпите без никакви грижи и главоболия.

Сега се радвам на възможността да се изградя като човек, за когото моторджилъка е начин на живот, да имам любимата ми марка мотоциклет и да обикалям добрата Стара Европа, членувайки в един истински български МС и стремейки се да стана част от един истински световен МС.

Мечтата ми е да осъществя отдавна бленуваното и планувано от мен околосветско пътешествие с мотоциклет. Искам да сме само българи и да влезем в книгата на рекордите на Гинес като единствените, обиколили континентите с мотоциклет без прекъсване.

6.    Активно участваш в мото живота. Защо?
Защото съм мотоциклетист и моторджия, рокер също – харесва ми тази типично българска дума, съчетаваща в себе си и правилното отношение към rock and roll-а.

7.    Има ли мото общество в България и какво мислиш за мото събитията, които се организират у нас?
Да, има мото общество в България, което като всичко друго у нас, се изгражда бавно, но го има.

Мото събитията стават все по-добри с всяка изминала година и това е от времето, когато в БМА се прокара идеята за по-малко на брой и по-качествени мото събития. Друг е въпросът, че това трябваше да стане с убеждения по „европейски”, с грижа за „другарчето” и с мисъл за утрешния ден, а не с хитрост и силово по „азиатски”, което доведе до разцепления от всякакъв вид и сорт. Освен това, нашите мото събития си приличат единствено с тези на сърбите и македонците и се различават много от тези в Европа например, с което не трябва да се гордеем много-много.

8.    Как според теб изглежда идеалното мото събитие?
С много мотоциклети, стройна организация, много rock and roll… и хубави жени.

9.    Имаш ли мото спомен, който ще помниш за цял живот?
Чак пък за цял живот… може би първото ми излизане с мотоциклет извън България… или покупката на първия ми Harley Davidson…

10.    Какво искаш да забравиш или да не се беше случвало?
Смъртта на баща ми – по обяд на 31 декември, когато бях в 11 клас.

11.    Опиши идеалният мотоциклет – твоят мотор мечта.
•        марка – Harley Davidson
•        модел – не бих отличил някой – това е като Ferrari-то – без значение е кой точно модел притежаваш
•        година на производство – същото важи и за годината на производство
•        или друго – бих искал да имам един изчистен чопър и един надежден и комфортен гранд турист за дълги дестинации.

12.    Какво би казал на мото новобранците?
Не обичам да давам съвети, но… да избират мотоциклета си според целите и нуждите, за които им е необходим, и да карат внимателно, и със съобразена скорост.

13.    Моторът или жената?
В стила на така зададения въпрос, ще отговоря – моторът, защото след време той става част от мен самия, за разлика от жената.

14.    Какво е за теб карането на мотор?
Начин на живот – като ме видиш без мотоциклет, ще разбереш, че имам такъв и даже ще отгатнеш кой точно е моят сред другите!

15.    С какво не би направил компромис по отношение на мотоциклета и мото живота?
Със здравето и живота на децата ми.

16.    Защо караш мотор и с какви хора / приятели?
Защото се чувствам най-жив и в едно цяло с природата, докато съм на пътя с мотоциклета.

Предпочитам да карам с приятели – преди време с Румен Балабанов, после с приятели от компанията на Сашо Малинов, с Грапчо, с Миро, с Мото Митко, а в последните години с братята от Red Riders MC.

17.    Как се забавляваш / други хобита?
Слушам страшно много Rock and Roll и продължавам да попълвам фонотеката си… окомплектовам стария си Land Rover Defender… реставрирам, рециклирам и тунинговам един VW Beetle… такива работи – имам си кутийки и чекмеджета за запълване.

18.    Къде обичаш да караш мотор?
Навсякъде по света и у нас.

19.    Какво не си постигнал по отношение на моторите и този начин на живот?
Да осъществя юношеската си мечта – околосветска обиколка с мотоциклет.

20.    Колко кубика?
Колкото повече – толкова повече.

21.    Какво не ми каза или какво искаше да те попитам?
Коя е любимата ми рок група – Led Zeppelin.

Вижте снимките на Док в нашата ГАЛЕРИЯ >>