Година 2009 започна с големи надежди. И планове. За големи маршрути. Обаче ……….. не би. Поради различни обективни и субективни причини, се наложи заплануваният тур да бъде съкратен във време и километри, или, с други думи – тотално променен. И така, събрахме се групата и след  дълго обсъждане избрахме дестинацията – Сицилия. Някои вече бяхме ходили там, но подробното разглеждане на най-големия средиземноморски остров си бе предизвикателство.

И така, поехме на сакралната дата 1 май. Когато половин България се изнасяше в южна посока поради събралите се шест почивни дни. На Кулата опашката беше грандиозна, но и организацията – перфектна. Чакането бе сравнително малко. А и по неписано правило в цял свят мотоциклетистите не се редят на опашките по границите.

Напук на ваканционно настроените хора, времето си направи грозна шега – първите три – четири дни на Май нашият край на континента бе обилно обливан с дъжд. Но ние сме си свикнали – почти всяко наше пътуване започва по този начин.

И така, веднага след границата започна да вали. Набързо се облякохме в „регенкомби” и продължихме. Уникалното беше, когато изкачвайки се от Гравена към легендарния проход Катара, дъждът започна да преминава в сняг. Температурата падна до 3 0С. А високото плато около „Светите извори” представляваше типично зимен пейзаж – две педи сняг и мъгла. За радост шосето беше изчистено до асфалт и макар мокро и студено, все пак се караше. И понеже всяко нещо има край (само салама има два края), то така и с лошото време – наближавайки Игуменица и Адриатическо море, слънцето се усмихна. Заверихме билетите и се разположихме на припек на кея в очакване на ферибоота.

Във ферибоота установихме някои факти: 80% от пасажерите за Италия и Западна Европа бяха с български паспорти, като 90% от тях пък бяха силно мургави. Изобщо, няма да описвам с подробности морското пътуване, защото миризмата просто няма как да бъде описана. Все пак  успяхме да си отделим едно сепаре в лоби бара, където (донякъде под влияние на алкохола) си изкарахме една от най-веселите вечери от цялото пътуване.

На сутринта съгледахме Италианското крайбрежие и малко по-късно навлязохме в пристанището на Бари.

Единодушно приехме предложението да направим бърза мото-обиколка на старата част на града в почивния ден (беше събота), и, разбира се, да посетим легендарната базилика „Свети Николай ди Бари”. Въпреки че бях посещавал и преди това място, исках пак да го посетя, още повече, че нося името на светеца.

Мисля, че всеки, който е поне малко запознат с историята, религията и легендите, посещавайки това място, го побиват тръпки. В криптата се съхраняват мощите на светеца. Срещаме поклонници от всички краища на християнския свят, особено от изтока, най-вече от Русия, където Св. Николай е на особена почит. Пред църквата има паметник, дарен от Руската православна църква с надписи на кирилица, което допълнително ни трогва.

Въпреки забранителните знаци, карабинерите, охраняващи площада пред църквата, подходиха с разбиране и ни разрешиха да паркираме в единия край, докато разгледаме църквата и направим задължителните снимки пред паметника на светеца.

След това, облекчени от лекия трафик в почивния ден, бързо напуснахме града, преминавайки покрай фамозният градски стадион, който, естествено, се нарича „Св.Николай ди Бари”.

Навихме газта и понеже в този ден целта ни бе да нощуваме в Сицилия, бързо-бързо прекосихме област Калабрия и в късния следобед се насладихме на великолепната гледка на югозападното калабрийско крайбрежие.

***

Преди обед на следващия ден пристигаме в Рагуса. Градът, заедно със съседните Модика и Ното е бил почти напълно разрушен от катастрофалното земетресение през 1693г. Оцелелите жители изграждат нов град горе, на платото, а в последствие е възстановена и старата част – Ибла. Разположен на стръмен хълм в средата на долина с остри брегове, до него се стига по тесни павирани улички след дълго спускане и стръмно изкачване. Тук с мотоциклет (макар и натоварен), се придвижваш значително по лесно отколкото с автомобил. Пием по кафе на старинния площад (някои и обядват) и продължаваме.

На около 20 км е Модика. По архитектура и релеф градът е почти същия като Рагуса, така че се задоволяваме само с мотоциклетна обиколка  (която сама по себе си също е приключение), след което се забързваме към най-южната точка на Сицилия – селцето Поцало. От тук трябваше да вземем ферибот до Малта, където планирахме три дни.

Но както се казва – Да ама Не! Оказа се, че фериботната компания, обслужваща тази линия е само една. При това английска. Т.е. МОНОПОЛ! Оттам и цените – дебели. Даже много. За двупосочен билет излизаше 290 Евро на семейство, при това с включена отстъпка от 20% за три дни. Но пък графика на корабите беше такъв, че трябваше да изберем между един и половина и четири дни престой на острова (т.е. +20%). Започнахме да обмисляме варианти със и без мотори, на къмпинг или на хотел и т.н. и т.н. И в крайна сметка, след дълги и мъчителни колебания, надделя мнението да отложим тази дестинация за друг път (а може.би и по друг начин). Така че с минорно настроение поехме към Сиракуза.