Зареждане ...
Днешният ни гост е любител на дългите мото преходи и е един от най-позитивните хора, които съм срещал. Успял е да зарази с това и членовете на клуба си. И така – Димо от Night Riders MC – България.
1. Какво пише в биографията на Димо?
• Име – Димо Димов
• Възраст – 39г., роден съм на 20 март 1971
• Град – Габрово
• Семейство – обвързан
• Професия – Режисьор, театрален
• с какво се занимаваш в момента – работя в новосформиращата се служба „Бърза помощ с мотоциклети”
• интереси – литература, театър, история
2. Моторът на Димо?
• Марка – BMW
• Модел – K75 C
• Година – 1987
• Верен приятел, надежден, здрав и винаги ще те докара до вкъщи.
3. Кога и какво те запали по моторите? С какво започна, кога и как?
Баща ми беше моторист. Имаше едно „МЗ Трофи“ 175 кубика. Много ранен детски спомен ми е как като дете ме возеше на резервоара отпред. Като ме духнеше вятъра едновременно ме беше страх и ми беше хубаво. После търкаляхме едни Балканчета и Симсонки по Габровкия балкан… Първият ми мотор беше „АВО 250 Sport“ – 1958 година. Още го имам, амбицията ми е да го възстановя напълно в оригинален вид. Почти едновременно си купих и „ЕТЗ 251“ … после имах Интрудери и накрая BMW. Може да се каже, че не съм сменял много мотори, но вече под 750 кубика няма да падна. Фен съм на марката BMW.
4. А с мото клубовете, какво те привлече и как направихте Night Riders МС – България?
Привлече ме идеята за общност и за братство. Значи по принцип съм такъв човек, който вярва, че човек в група, в координирани действия с други хора може да постигне много повече, отколкото сам. Заложено ми е и по професия, защото театъра е групово изкуство. Идеята за МК е квинтесенция, концентрация на идеята за груповост. Клуба по настоящем навършва 1 година, основахме го в София.
5. Каква е философията ви?
Night Riders МС е създаден в Германия през 1975 г. и последните 10 години има много бурно развитие. Това е едно сдружаване на хора, които са средна класа, квалифицирани работници и хора със семеен бизнес, които искат да карат заедно и изповядват правилата на МС. В момента сме разпространени в Германия, България и Хърватска. Независими сме и позитивно настроени към свободните мотористи и всички участници в организираното мотоциклетно движение.
6. Какво ти дава мото живота и какво ти отнема?
Дава ми свобода, удоволствието да карам в група – едно от най-вишите удоволствия на света, дава ми възможност да бягам от ежедневните проблеми в работата си, каквито има всеки човек и ме презарежда с енергия.
Отнема ми много от свободното време, което бих могъл да посветя на близките си – майка ми, жена ми, племенника ми … Всъщност днес се иска прошка и затова ги моля за прошка.
7. Как се отнасят най-близките ти хора към това хоби?
Със смесени чувства – имам много тежка катастрофа – счупване на таз и една година с патерици. Майка ми много се страхува, но аз съм си направил избора и те трябва да го приемат.
8. Златният ти мото спомен?
Може би ще прозвучи абсурдно, но той е свързан със скутер. След като катастрофирах не можех да си вдигам крака, за да яхна мотор, но и не исках да пропусна сезона, за да съм на две колела, купих си една „Honda CN 250“ и с нея обиколих страшно много мото събори и прекарах едно от най-романтичните си морета – с жена ми бяхме млади гаджета. Обиколихме цяла северна Гърция, Халкидики, Кавала, плюс остров Самотраки. Скутера беше натоварен до горе, а патериците връзвах отстрани. Направих над 10000 км. за едно лято.
9. Какво искаш да забравиш или да не се беше случвало?
Катастрофата …
10. Има ли мото общество в България и какво мислиш за мото събитията, които се организират у нас?
Аз мисля, че мото обществото в България става все по-зряло. Това е неизбежно, част сме от Обединена Европа и контактите несъмнено ще се активизират все повече с големите европейски клубове. Мисля, че събитията се организират все по-професионално и стават все по-значими. Няма да е далеч момента, в който ще има мото проява, която няма да има само локален характер, а ще има европейска тежест. Говоря обаче за чиста мото проява, а не за нещата около големите рок концерти например.
11. Опиши идеалният мотоциклет – твоят мотор мечта
• BMW K 1200 LT с всички екстри.
12. Какво би казал на мото новобранците мотористи и на тези, които искат да членуват в клубове?
На новобранците им казвам да са по-разумни – има моменти, в които може да се кара екстремно, но да го правят само тогава, защото мотористът е най-онеправдан у нас. Другото си идва с годините. А на тези, които са тръгнали по пътя на клубния живот, да членуваш в клуб не е лесна работа. Трябва да си много внимателен с хората около теб, да умееш да подтискаш първосигналното в себе си, егото, което всеки има, в името на общото. Затова според мен, истинските лидери, които реално обединяват хора около себе си не са надути кресльовци, а са хора с аура, които владеят тази магия – да чуят другия, да вземат най-доброто от всички, за да го обединят, омесят и да направят най-доброто за всички. Понякога най-добрата идея излиза от устата на най-големия новобранец! Затова хората трябва да бъдат изслушвани и уважавани – заради самите тях, а не заради нашивките, които носят.
13. Моторът или жената?
Ха-ха-ха. Ще разкажа една история. Един приятел направи невероятен VTX, с много любов и сърце. Аз му казвам – сложи една малка седалчица поне отзад, да можеш да возиш жена… А той отговаря – няма да си развалям красотата на мотора. Аз лично смятам, че е много добре да си сложиш жената на мотора и да отпрашиш на дълга, романтична обиколка в Италия, Испания. За съжаление обаче, жените често казват, че това е много хубаво, ама е по-добре с кола. 
14. С какви хора караш мотор?
Основно с клуба. Night Riders MC обичат да се смеят, да се забавляват. Това превзехме от германците. Както знаеш една част от мотористите си говорят за мотори и ремонти, други за положението на клуба им в обществото, а ние сме по трите неща от живота, без това да ни превръща в клуб „Веселото кебапче”. Ако трябва да обобщим – искам да карам и карам със хора, с които ми е приятно да общувам. В живота и работата е достатъчно гадно, че да се тормозим и в клуба!
15. С какво не би направил компромис по отношение на мотоциклета и мото живота?
Никога не бих отстъпил от принципите си, от това, в което вярвам и в което съм възпитан от родителите си заради „политика”. Тук е мястото да кажа, че с тази дума много се злоупотребява в мото живота. Много хора изричайки я си представят, че това означава да лъжеш, да интригантстваш … Общо взето в главите им е някаква каша от четени книги, гледани филми и слушани легенди, че и самите те не знаят за какво става въпрос.
16. Какво да правим с такива мотористи?
Към такива хора трябва да има нетърпимост, да ги отлюспваме и да изграждаме имунна система!
17. Как се забавляваш / други хобита?
Много обичам да чета, да ходя на театър и да пътувам. Така съм си построил живота, че да правя онова, което ми е приятно.
18. Къде обичаш да караш мотор?
По асфалт – аз съм асфалтов ездач. За мен удоволствието е в карането на дълги разстояния. Както се казва, обичам да „гълтам” много километри.
19. Какво не си постигнал по отношение на моторите и този начин на живот?
Аз съм щастлив човек – мечтата ми е живота ми да е свързан повече с моторите. Вече и професионално се занимавам с мотоциклети. Освен това новата работа ми дава възможност да се занимавам и с театъра. Мечтая тази хармония да продължи по-дълго време.
20. Колко кубика?
Минимум 1200 и над 100 коня!
21. Какво не ми каза или какво искаше да те попитам?
Бих искал да кажа, че колкото по-позитивни и толерантни сме един към друг, глобално в мото живота, толкова средата, в която прекарваме хиляди часове годишно ще е по-приятна. Като си изчистиш и проветриш къщата после ти е много по-приятно в нея. Вярвам в това нещо и го излъчвам открито, и не кодирано към всички, защото ги чувствам като приятели!
