В авто-мото спорта можем да измерим мощността на возилата, оборотите, коефициента, но нещото, което не може да бъде измерено е пилота. Имаше една известна реплика преди години: кадрите решават всичко, но ния ще я перифразираме: не кадрите, а човекът. Човекът решава всичко, неговите умения, хъс и ако щеш – дух. Разбира се, имат значение и техническите показатели, но в крайна сметка те се подчиняват на човешката воля, на умениято на пилота и неговия характер. Сега ще ви запознаем от близко с един такъв човек, човек с характер – Боре Брадата! Кой се крие зад този прякор? Състезател, републикански специалист по хемодиализа, авиатор, издънка на Дядо-Вазовия род, спортист или моторист? Вижте какво разказа Боре пред екипа на MOTO.BG!

Здравей! Сигурен съм, че почти няма човек, интересуващ се от мотоспорт и да не те познава, но все пак как ти е истинското име?

Казвам се Борис Иванов Иванов на 49 години. Приятелите и повечето познати ме знаят като Боре Брадата, съгласен или не, харесвам или не, така са го възприели. Нещо повече, този прякор се предава и на поколенията. След първата победа на моя син, започнаха и на него да му викат така – малката Брада.

От колко години си „запленен“ от магията на мотоциклета?

Аз съм почнал още на пет годинки, а на шест вече карах самостоятелно, но това не можеш да го водиш каране. Въпреки, че определено на шест години изминавах цели километри сам! За мотоспорта ме запали дядо ми, дядо Боре, на когото съм кръстен! Той ме е качил за първи път на мотоциклет! Той е и един от първите каскадьори в България, говорим за 30-те години. Основател на първото колоездачно дружество в Стара Загора и командир на мотобатальон през войната.

Ето го нашият човек, с когото ще запълним празнината в родната мото история! На нашия сайт имаме раздел мото история и за съжаление в българската мото история имаме много бели петна. Надяваме се да се срещнем отново и да ги запълним?

Разбира се! Много ми е странно защо никой не се интересува от успелите хора, не успели от това колко пари са натрупали, а успели в истински стойностните неща. Например, как може от толкова години да няма в едно предаване интервю с Димитър Рангелов?! А да! Сетих се, имаше едно! Но представете си – само едно, а ние нямаме такъв мотоциклeтист като Димитър Рангелов. Такъв човек няма и няма скоро да се роди, защото този спорт е много скъп. Малцина са хората, които подобно на Димитър Рангелов, съумяват да постигнат високи резултати само с талант и толкова малко средства – почти на мускули!

Гледам имаш впечатляваща колекция от награди, коя ти е най-скъпата?

Да, спечелил съм доста награди и купи, но имам няколко такива, които са особено ценни за мен. Например тази – Пистов шампион на България 1994 г., даже тази същата 94 година бях обявен за най-добър състезател по мотоциклетизъм, не за писта, а въобще в моторния спорт. Това е нещо като златната обувка… не, по-скоро златната топка, обувка е за голмайстори.

Около теб има доста мотори, но като че ли този стои на централно място. Това ли е твоя мотор?

Да, може да се каже! Много трудно мога да имам мотор, който да нарека „мой”. Около мен постоянно се въртят мотоциклети, дали ще са за оправяне, рециклиране или за спорт, постоянно има текучество, но този тук вече мога да кажа че е моя мотор. Много е специален. Това е мотор за големи разбирачи.

Какво точно имаш предвид?

Това е най-добрата машина серийно производство. Поне до преди две години. Най-доброто нещо за писта, карам го за чистото удоволствие от карането. Това е действително за писта и трябва да се внимава с него. Аз не обичам неадекватните неща. 99% от хората купуват нещо без да знаят за какво. Все едно да си купиш кола от формула едно и да ходиш с нея на работа. Трябва да се внимава при избора. Моторът няма равен на себе си! Той е най-коварното превозно средство. Нещо изключително достъпно, като финанси, като начин на управление, бързо влизаш в контакт с него, лесно можеш да го подкараш, наземна авиация, но и бързо може да те изненада!

Мотоспортът се слави като опасен спорт, разкажи ни за накоя твоя авария?

О, доста имам да разказвам, но по-добре да ви покажа нещо! – тук ни изненада наистина, показа ни ето това –
Това е от първото, не, всъщност от второто състезание на сина ми Богдан Иванов. Специално съм го запазил.

Това беше заден шарнир… ето тука парчоците… представете си само как се разхвърчаха след него. Само това съм запазил за негов спомен. Естествено след падане, човек се замисля и започва да кара по-внимателно. Веднага след това падане времената му се влошиха с по една – две секунди.

Виждам, че екипът си го закачил точно зад мотора, на видно място. Обличаш ли го често?

Епипът? Да, малко ми е отеснял, навеждането с него ми е малко трудно. Иначе за кафето е много добре. А иначе колко много екипи съм късал…

Когато караш мотор, какво изпитваш?

Чувстваш се изключително свободен в истинския смисъл. Затова определени власти никога не са обичали мотоциклета, защото внушава чувство за свобода.

Как връзваш своето образование със спорта?

Имам две специалности – едната е хемодиализа. Взех полувисше, което съм завършил в чужбина и по-тчно в Италия. Бях републикански специалист и абсолютно всички центрове в България съм открил аз. Работил съм 17 години в Медицинска Академия. Един от пионерите в тази област тук. Успоредно с това винаги съм се занимавал с коли и най-вече с мотори. Ходил съм на състезания и благодаря на ръководството на Медицинска Академия, че всячески се стараеха да ме подкрепят през онези години, особено, когато се налагаше да отсъствам за състезания.

Другата специалност ми е авиацията. Това си ми беше малко и мечта, да си призная. В последствие трябваше да натрупам сериозни база знания, защото в момента сглобяваме хилекоптери и ги предлагаме на нашия пазар. Аз съм изкушен от скоростите и затова не беше трудно да се запаля. Всъщност катализатор беше един приятел, Румен Вътев се казва. Това пък е неговата детска мечта и така се захванахме с авиация. С него сглобихме и първият произведен и сертифициран хеликоптер в България! Не знам дали това вече ми е хоби или начин на живот.

Интересно… забелязвам, че в работилницата имаш снимка на Иван Вазов, това ли ти е любимия автор?

Разбира се, аз много се гордея с него. Аз съм от неговия род. Затова имам негови снимки навсякъде!

Всички снимки от интервюто можете да видите в нашата ГАЛЕРИЯ.

Кой е този толкова специален мотор, за който с такова уважение ни разказва нашият събеседник? Какво е неговото мнение за мото обществото можете да видите в нашите видео хроники!