Тази година нашият малък, но сплотен колектив, част от Софийския мотоклуб „Баджанаците” плюс приятели предприе поредния /вече станал традиционен/ мото-маршрут. Избраната дестинация беше Сардиния – Корсика.

Пътят до западното италианско крайбрежие може да се нарече с едно овехтяло определение – „прочетен вестник”. Твърде познати места, за които много си чел, а и посетил лично. Все пак за да не ни е толкова скучен първият етап – през Сърбия и Хърватска до Загреб, Бог ни изпрати силен, пороен, напоителен и безспирен дъжд, общо 800 километра. Изобщо – тръгна ни по вода. Зареждането с бензин преди влизането в Италия е задължително, имайки предвид 30 процентната разлика в цената.

Карането на мотоциклет по магистралите в Италия предизвиква известни емоции. Много натоварен трафик, всички се движат на границата на ограничението, включително и товарните автомобили. Не можеш да забавиш и за миг. Всички се изпреварват на милиметри. А повечето от по-старите магистрали нямат и аварийна лента.

Слънцето ни се усмихна малко преди Венеция, сякаш за да не разочарова старият град със сиво море и небе тези, които го виждат за първи път. Двата дни в къмпинг „Мирамаре” и лежерната екскузия с корабче из Венеция и остров Бурано ни дойдоха много добре след мокрото начало. Още повече че „уцелихме” годишната гребна регата за любители по Канале гранде.

Престоят в споменатия къмпинг ни донесе и допълнитени ползи. Дадоха ни книжки-талони с места за печати, почти като за 100-те туристически обекта. При всяко ново посещение в къмпинг от същата туристическа верига из цяла Италия, получаваш пропорционално на печатите намаление.

След Венеция дадохме „всичката газ” към Пиза, „наклонихме се” по известната кула и зачакахме на кея в Ливорно за качване на ферибота за Олбия /Сардиния/.

Според многото справочници и сайтове за мото-маршрути, „Сардиния – Корсика” е предпочитана дестинация за хиляди мотоциклетисти от цял свят. В това се убедихме още на кея в Ливорно. Почти 1/3 от товарните палуби във ферибота беше заета от мотоциклети от всякакъв вид, кубатура, възраст и националност. Въпреки многото видяно досега от нас, не престава да ни учудва духът на пътуващите с мотоциклет хора. Видяхме инвалиди със сериозни увреждания, включително и човек без крака, който пътуваше с група приятели с ATV. По време на пътуването срещнахме и група, чиято средна възраст не бе по-малка от седемдесет години! На най-възрастните от тях им помагаха при паркирането и маневрирането. Дай боже да доживеем тяхното…

От Олбия поехме право през планините към вътрешността на Сардиния. Сериозни изкачвания и спускания, безкрайни /но приятни/ завои. Голи скалисти пейзажи, редуващи се с девствени гори, между тях маслинени горички оградени с каменни огради на възраст поне 100-200 години като във филм на Братя Тавиани. През 10-20 км малки селца и градчета, сякаш забравени от бога, в които времето май е спряло в началото на миналия век.

Посетихме и останките от кулите „Нураги” – впечатляващи свидетелства за мощта на отдавна съществувалата Нурагийска цивилизация /датираща отпреди Египетската/. Така за един ден достигнахме най-южната точка на острова, а и на нашето пътуване.

Разглеждането на Каляри, най-големия град на Сардиния, ни отне половин ден, след което поехме на север, преминавайки покрай крайбрежни блата и лагуни, където виждаш свободно крачещи и прелитащи розови фламинга.
Разгледахме и останките на древния град Тарос, с може би най-старата известна В и К система.

Боза и Алгеро ни впечатлиха със запазения си дух на стара Сардиния, неголеми градове с чисти крайбрежни улици, отстрани с палми,  със стари оръдия и хълм в средата, увенчан с крепост на върха.

Едно от най-впечатляващите места в Сардиния безспорно е Кастелсардо. Укрепеният стар град на върха на  хълма се разкрива пред очите ни след поредния завой на криволичещото крайбрежно шосе. Къмпинг Валедория близо до Кастелсардо ни заплени с лагуната си, по която не пропуснахме да се разходим с каяци.  Не бих могъл да забравя приказната  гледка на залязващото слънце между множеството островчета…

Курортното градче Порто Черво е характерно с особената си архитектура и това, че е един от скъпите курорти в Средиземно море. Акостиралите в пристанището яхти ясно говореха за това.

Напуснахме Сардиния през Санта Тереза ди Галура – малко кокетно пристанище на най-северната точка на острова.

Влизането с кораб в залива-фиорд на Бонифачо (Корсика) е само по себе си приключение. От двете страни  заливът е заобиколен от почти отвесни скали с крепостни стени по края. Градът е бил важно стратегическо място във всички периоди от историята на острова, като днешният вид на крепостта свидетелства за Генуезкото присъствие от 15-17 век. Надвисналите над морето жилищни сгради от по-ново време допълват интересната гледка.

Множеството магазинчета и кафенета из тесните улички още повече допринасят за  романтичния дух на градчето. Впоследствие съжалихме, че не останахме една вечер в Бонифачо. Имаше супер къмпинг непосредствено до градчето, изпълнен с мотористи и пътуващи хора от цял свят.

След преспиване в перфектен във всяко едно отношение къмпинг близо до Проприано, се отправяме към Аячо – столицата на Корсика и родно място на Наполеон. Снимката пред родната му къща е задължителна за всички туристи…

Следва може би най-красивият участък от екскурзията – северозападното крайбрежие на Корсика. Пътуването е бавно, поради безкрайните завои по крайбрежния път, но пък гледките са спиращи дъха. А червените скали на Пиана са едно от най-хубавите места, посещавани от нас. Червените скални зъбери, остро спускащи се към морето са просечени от шосето, което е толкова тясно, че два автомобила трудно се разминават, но корсиканците са решили, че всяко евентуално разширяване ще загрози това божествено място.

Следващите 15-20 км път в ремонт досадиха на някои от нас, но други /ендуристите/ се кефеха откровено. Плътен макадам. Без предупреждение. Затъваш до вентилите. Учудващо за френска територия.  След още 80-100км сравнително хубав път преминаваме транзит покрай Калви и пресичаме т.нар. „Пустиня Агриатес”, което название ни учудва, защото мястото представлява живописно съчетание от странни скални форми разхвърляни сред тревисти поляни. Приятни завои и перфектен асфалт.

След този полупланински пейзаж слизаме в залива на Сан Флоран – китно пристанищно градче, където се настаняваме в къмпинг и след разходка из града се отдаваме на кулинарни удоволствия. Ресторантите се славят с богато меню от морски деликатеси и особено миди и стриди, приготвени по хиляди начини.  Срещаме се и с голяма група мотористи „Старци – разбойници” от Холандия.

На другия ден обикаляме северния край на острова до Кап Корсе. Тук срещаме толкова много колеги, че имаме чувството, че шосетата са предназначени само за мотоциклети. От цял свят. И всички се поздравяват. Тук научихме и „френски” мотоциклетен поздрав – спуснат десен крак при изпреварване.

Отбивките около Нонза са изпълнени с мотори. Разменяме по някоя дума, снимаме се. А мястото си заслужава – отвесни брегове ( 80-100м.), тук-там накацали стари бойни кули и каменни постройки, задържащи се сякаш по чудо на ръба.

На следващия ден пресичаме къс, но стръмен хребет и се спускаме в Бастия, голям пристанищен и промишлен град, нямащ нищо общо с всичко видяно досега. Имаме малко време и разглеждаме старата част на града, за да се убедим, че все пак и това място си има история, след което се качваме на ферибота и напускаме чудесния остров Корсика.

Морското пътуване до Ливорно е кратко – 4-5 часа, така че още същата вечер се настаняваме в къмпинг във Флоренция. Той, естествено, се казва „Микеланджело”. И е на изключително място – почти в сърцето на града, в парка под Пиацола „Микеланджело”. Все едно къмпинг в Борисовата градина в София. От тук се вижда цяла Флоренция – катедралата Санта Мария дел Фиори, Понте Векио, Палацо Делла Синьория и изобщо – всичко.

Като всеки италиански град Флоренция е изпълнен с двуколесни МПС. Особено от среден и малък клас. Навсякъде като насекоми! Много напористи! Чувствахме се като камили сред патици. Много големи и бавни.

След двудневния престой във Флоренция, „Племенния съвет” взе решение за известна промяна на маршрута. Съкращаваме Римини и Сан Марино, като за сметка на това ще посетим някои забележителности в Словения и Хърватска. И така рано на сутринта посещаваме манастира Санто Миниато и поемаме на североизток.

Монотонното магистрално пътуването към Триест покрай Болоня и Падова бе разнообразено от малък инцидент – Пламен спука гума, та се наложи да се отбиваме в крайпътно село. За щастие в Италия проблем с гумите е сравнително „бял кахър”, намираме нужния размер гума веднага, макар и втора употреба и така след час продължаваме напред.

Минаваме безпроблемно границата със Словения и привечер пристигаме в Постойна . След кратко търсене и колебание дали да спим в Байкър Мотел или на къмпинг, все пак къмпингът надделя. На сутринта се спускаме в пещерата Черна, чиито вход е в самия къмпинг, а след това отиваме и в Постойна Яма – една от най-големите и красиви пещери в Европа. Ицо е безкрайно доволен, че по-голямата част от пещерата се разглежда с влакче. Все пак той е „прочут пешеходец”.

Посещаваме и замъка Предямски Храд, който попада в топ 10 на личната ми класация за замъци. Построен е на входа на пещера на голяма височина и е издържал не една обсада. Естествено, около него витаят и много легенди …..

Отпътуваме на юг към Хърватска. След живописното адриатическо крайбрежие от Риека до Сень, започваме изкачване през крайбрежните планини, не по-малко живописни. Наемаме цяла къща с всички удобства на 10км от Плитвице и се връщаме към състоянието „бял човек”.

Еднодневното разглеждане на Плитвичките езера е трудно да се опише с думи. Трябва да се видят, пожелавам го всекиму. Прекрасни естествени каскади от големи и малки езера, разположени в гъсти гори.

След два дни скучен и еднообразен път, внимавайки да не попаднем в полицейските клопки на западните ни съседи, успешно се прибираме в България.

Останаха прекрасните спомени и снимки, както и планирането на следващ маршрут.

Автор: Николай Калайков

Вижте пълната галерия от пътешествието ни до Сардиния и Корсика с мотори