Ако искате спорт и приключения в едно – АТВ е най-доброто възможно средство. Четириколките с мотоциклетни двигатели са в състояние да ви инжектират огромни дози адреналин независимо дали сте на пистата, пълна с препятствия и бабуни, или поемете на дълъг преход по планинските пътеки – така нареченото ендуру. Карането на АТВ набира все по-голяма популярност в последните години и се превръща в основно средство за спорт и забавления на любителите на високите скорости и екстремните изживявания. Какво представлява АТВ-то. То не може да се сравни с кола, мотор или карт, въпреки че на пръв поглед се явява някакъв хибрид, споделя пловдивският автомобилен пилот Костадин Щерев, който е и един от асовете при АТВ-та и редовно участва в състезания. Първото по-особено нещо е самият начин на управление. АТВ-то не се накланя наляво или надясно, то трябва да се стабилизира с тялото. Когато се кара нормално няма особени проблеми, но при висока скорост става опасно, защото лесно се обръща. На мен лично много ми харесва тази машина, споделя Щерев.

КОНСТРУКЦИЯТА

Почти всички мотоциклетни марки произвеждат и АТВ. Рамата е на мотор, предното окачване е на автомобил – с ляв и десен носач. Задницата е малко по-различна. На някои АТВ-та е с права ос и задвижваща верига, други с с кардан като на колата. При нея обаче има диференциал, докато АТВ винаги е с права ос. Ако има диференциал АТВ ще закъсва много по-лесно в кал и труднопроходими местности, в които се използва, пояснява Костадин Щерев. Също така правата ос позволява да се получава пързаляне на машината, което засилва удоволствието от карането, допълва пилотът. Има два вида АТВ – със задно предаване и 4х4. Вторият вид са предназначени за туристически цели – за разходки, позволяват да се влиза в по-дълбока кал или сняг, да се дърпа ремарке или друго. Тези със задното предаване са спортни – по-леки са, могат да скачат и летят повече, да влизат по-бързо в завоите – много по-стабилни са.

ДВИГАТЕЛИТЕ
Двигателите варират от 50 до 900 кубика. Големите мотори над 700 кубика са 4х4. По-малките – около 450-кубиковите са най-бързите и се използват за спорт. Гумите тръгват от 8 цола нагоре. По-малките са за състезания на писта – скокове и летежи. По-високите – за проходимост, но при тях АТВ-то е по-нестабилно. Горивото е бензин, като разходът е от 8 до 12 литра на 100 км при всички – състезателни и туристически. Максималната скорост е около 100 км в час. Може да вдигне и повече, но не е препоръчително – става нестабилно, пояснява Костадин Щерев.

ЦЕНИТЕ
Чисто ново спортно АТВ върви от 12 до 18 хиляди лева. Ако са тунинговани с различни екстри като ауспуси, карбонови джанти, предпазители за краката и др., цената може да стигне и до 25 000 лева. Най-големите 4х4 стигат и до 30 000 хиляди – те имат електроники, лебедки и други приспособления. В България вече навлизат и УТВ – те са като АТВ, но повече наподобяват бъги – шасито е направено с две седалки и волан. Все пак рамата на бъгито е по-различно, докато УТВ може да се окачестви като АТВ със седалки, обяснява Костадин Щерев.

ПОВРЕДИТЕ
Неприятното при АТВ е, че се развалят – шарнирите и накрайниците, например, лесно се разбиват. А гаранция на тези машини не се дават дори от завода. Причината е, че се карат на лоши терени. Ориентировъчно частите са малко по-скъпи от тези на автомобилите. На 10 резервоара трябва веднъж да се сменя маслото – не е на километри. Резервоарът събира 10-15 литра. Накладките не са феродови, а керамични и карбонови и издържат повече. Трябва си редовна поддръжка, за да има по-малко проблеми и ремонти, съветва Щерев.

СЪСТЕЗАНИЯТА
Около Пловдив има места за каране на АТВ. Едната е до Йоаким Груево, другата – до Хисаря. Пистите са насечени местности, на пясък. Организират се обаче и преходи с туристическа цел. Събираме се 5-6 мотора още в петък, караме Първенец – Храбрино – Лилково – Михалково – Девин. Стигали сме и до Банско. Караме само в планината – по пътеки с GPS, не по шосета, тъй като шофирането на това превозно средство не е регламентирано по асфалтовите шосета, не се знае точно с каква книжка, споделя Костадин Щерев. Има много състезания с АТВ – и към федерацията и отделно. Самият аз искам да направя писта около Хвойна, като базата да е на Храбрино, да закупим десетина АТВ-та, да организираме обучение с групи за разходки от петък до неделя, допълва пловдивският пилот. Иначе пистите представляват затворен кръг от 1-2 километра с различни препятствия – бабуни, голям и малък трапец, подобно на мотокроса. По планините сами си търсим как да закъсваме в труднопроходими местности – това е интересното. Ендуруто е състезание от около 300 километра с навигация. Прави се маршрут, на всеки се дава GPS, който записва, не можеш да кривнеш 10 метра встрани. А маршрута се прави така, че да се преминават най-различни естествени препятствия по терена. Повечето състезания са комбинирания – първия ден писта, втория – навигация. Ендурото може да е от 1 до 3 дни. В него не е нужно да си професионалист – трябва добра екипировка. Там най-добрият може да се окаже последен, а най-непретенциозния – първи, тъй като всеки може да се заблуди по пътя или да закъса някъде. То пак е за време, завършва Костадин Щерев.