АМ „Тракия“: Пет часа спокойствие или три часа на тръни?

АМ „Тракия“: Пет часа спокойствие или три часа на тръни?

След 40 години мъки (официално строителството на автомагистрала Тракия започва през 1973 година) най-накрая имаме изцяло завършен аутобан, свързващ два възлови за страната града. Настроенията по южното трасе са все позитивни, всички са доволни от новата придобивка и я използват с кеф. В нещо като мото се превърна твърдението, че от София до Бургас се стига за най-много три часа и то при спокойно шофиране. Всичко е чудесно, наистина. Но никой не оценява докрай минусите на един подобен вид шосе. А още на концептуално ниво той залага два-три, разбира се – преодолими, проблема, с които засега не се справяме.

Високият трафик. Може би го очаквахме, но засега не сме много подготвени за него. Факторите, които влияят са няколко – летният сезон, който освен активен за българите е такъв и за стотици гастербайтери и чуждестранни туристи, високата скорост, която гарантира бързо стигане до която и да е точка по морето, и не на последно място – супер удобното място за прекосяване на държавата от товарни превозни средства с всякакви размери. А многото машини на едно място пораждат, рано или късно, задръстване – такова в момента спира устрема към плажовете навсякъде в Бургас. Изходите са няколко – близките около Айтос и Карнобат проходи, върху които ту се работи, ту са затворени. Все пак, изберете Ришкия – в момента той е в почти завършен вид и, ако имате късмет да не попаднете на тир или автобус, преминаването му ще ви коства доста малко време. Но това е решение, ако пътувате в посока север. Ако се тръгнали към южните курорти, час-час и половина престой в Бургас би трябвало задължително да влязат в планирането на графика при пътуване през деня.

Стана дума за камионите и транзитно преминаващите чужденци по АМ „Тракия“. Сякаш са се наговорили да правят едно и също – да изпреварват мъчително с 10 км/час повече от по-бавния и да „заспят“ в най-лявата лента с не повече от 120 км/час. Е, точно по този начин се губи идеята на магистралата – да има достатъчно платна за движещите се с различна скорост. А представете си какво минава през главата на един турски шофьор с автомобил с холандска, немска или френска регистрация – със сигурност всичко от текущата сметка около пътуването, предстоящия работен ден или срещата с роднините, но не и бърз и редовен поглед в огледалата за обратно виждане. Там пък може да види нервно светкаща колона от три-четири автомобила, поддържащи доста по-висока скорост. Ако пък попаднете на „неделен“ шофьор на соц возило, нещата стават още по дразнещи и дори понякога опасни.

За българина аутобаните са малко или много новост. Да, имаме няколко участъка, готови от доста време, но за правилни навици е много трудно да се говори. Изпреварваме без мигач, чакаме последния удобен момент и изобщо не се съобразяваме със случващото се зад нас. А това, дори и да не предизвика опасност, намалява значително средната скорост на потока.

А преди беше различно. Вярно е – пътуваше се доста по-дълго, понякога дори с часове повече, но пък всичко беше ясно – равномерна и по-ниска скорост, а от там и доста по-нисък среден разход, по-равомерно разпределение на потока през цялото денонощие и много по-малко чужденци. Предстои ни адаптивен период. В него ще свикнем докрай с правилата за движение по път с такава скорост, ще започнем да уважаваме останалите участници в движението и изобщо ще правим нещата по правилния път. Вече се говори и за обходен път около Бургас, който да елиминира струпването на коли от магистралата. Тоест – нещата и сега са на прилично ниво, но е малко раничко да се хвалим навсякъде колко европейски път имаме.

Ангел Сергеев / autoclub.bg

Сходни публикации

title="Карай най-новите мотори YAMAHA на писта!"
Карай най-новите мотори YAMAHA на писта!
Бъди мото мачо, но хитро
Марк Кома пръв при моторите на Дакар
Мотори борци, самбисти и джудисти
Супер масово нощно каране на мотори в София!


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*