21 въпроса на MOTO BG към Петър Стефанов

21 въпроса на MOTO BG към Петър Стефанов

Моторист, пътешественик, рокаджия, баща и още нещо. На 21 въпроса на MOTO.BG отговаря една позната, но много интересна личност от мото живота. За пътуването на две колела, мото обществото, културата и новата книга за приключенията на един български байкър из Щатите, на вашето внимание представяме Петър Стефанов – президент на мото клуб Олд Бастърдс.

1. Представи се с няколко думи
Казвам се Петър Стефанов, на 51 години. Инвеститор съм, както и собственик на заведения.

2. Какъв мотоциклет караш?
Те са два. Единият е Харли Фат Бой 2012, а другият Фат Бой Къстъм 2013.

3. Разкажи ни какво за теб е страстта към моторизма
Явно, че при хората има някакъв инстинкт да се реят из пространството още от най-ранна възраст. Както децата обичат да се люлеят по люлките, така и при нас, по-големите деца, това вече се превръща в един осъзнат стремеж към свободата, да я усещаш, летейки по пътищата, да докосваш природата с всичките си сетива…. неистово желание към покоряване на нови хоризонти, поддържане на духа и най-важното – непринудено приятелство със себеподобни индивиди.

4. Какво те накара да се качиш на мотор?
Моторче карам от 8-ми клас. Беше на баща ми, който през 60-те години си беше истински рокер, гледайки старите му снимки – кожено яке, гелосан перчем също като Марлон Брандо или пък Елвис от 50-те години. После, докато бях в университета, търгувах с грамофонни плочи и успях да събера пари за първата си моторетка 50-кубикова Симсон-ка. Беше през 1984 година. На следващата година се сдобих с МЗ-150 – сериозна машина, с която попътувах доста.

През 1986, в тайфата ни имаше вече четири МЗ-та, с които обикаляхме по морето и по разни приятели пръснати из цяла България. Бях чувал за мото клубовете в Америка, но информацията ми беше оскъдна поради обясними причини свързани с Желязната завеса. По-късно се наложи да си продам мотора, за да събера пари за начален капитал в началото на демократичните промени… но кръвта вода не става и в началото на века отново се моторизирахме.

5. Как се приема от близките ти този начин на живот?
Жена ми е върла фенка на моторите и рок музиката, но в момента гледа малката ми дъщеричка и не успява да се впише активно в моето хоби.

6. Знаем, че обичаш да пътуваш да две гуми. Разкажи ни за книгата, която издаде съвсем скоро
Тя е посветена на преживяванията ми по време на пътуването ми из Щатите през 2012 г. Отдавна ми се въртеше подобна идея – да споделя мои преживявания от някое незабравимо пътешествие, да заразя с тях и други последователи, които също биха могли да преживеят тези незабравими моменти из невероятно красивата и в същото време сурова американска природа, да се опитам да отразя отношението на обикновените американци и пазителите на закона към далечни пътешественици и членове на странен български мотоклуб.

Успях също така да се потопя в местните мото среди и да почуствам тръпката от това да си част от една култура, която досега бях виждал единствено по филмите. Моментите и хората, с които се сблъсках, за моя голяма изненада, не се различаваха особено много от познатите ни сюжети и персонажи от американските рокерски филми. Искам също така да уточня, че пътуването из Щатите е един денонощен екшън и рокенрол, докато из Европата е пълна скука. Това се дължи може би на факта, че в Щатите всеки втори на средна възраст има задължително в гаража си някакво Харли.

7. Кое е пътуването, което никога няма да забравиш и защо?
Естествено, това е обиколката ми из западните щати на Америка, прекосяването на цяла Калифорния, Невада, Аризона, Колорадо, преминаването ми по Руут 66 и посещението ми на мото събора в Стърджис, щата Южна Дакота. По тази тема мога да говоря с часове, затова ще уточня, че който иска да научи повече за това пътуване може да си купи книжката, която струва точно 6.66 лв. и ще се продава на Моторок феста на Паметника на Асеневци в Търново от 15 до 17 август 2013 год.

8. От какво се лишаваш, за да се отдаваш свободно на любимите ти забавления?
Лишавам семейството си от моето присъствие по време на дългите ми пътешествия из непознати места, както и ежеседмичните ни запивки с момчетата от Олд Бастардс.

9. Какъв е моторът мечта на Петър?
Имам Харли-Дейвидсън, дори два и смятам че това е моят мотор. Не бих се качил на друга машина. Той притежава всичко, което ми е необходимо, за да го обичам… звук, силует, традиции и не на последно място, гордостта и принадлежността, че съм част от голямото семейство на собствениците на тази уникална марка.

10. Как мислиш – има ли мото общество в България и какво е мнението ти за мото събитията у нас?
Каквато ни държавата – такова ни е и мото движението, съответно мото събитията. Опитваме се заедно с клуба ми – Олд Бастардс – да правим нещата малко по-европейски и по мнение на доста хора се справяме добре. Разбира се, има какво още да се желае, но всичко е въпрос на средства. Нашите мото събори не се различават особено от подобните по нашите географски ширини, тъй като съм посещавал такива събития в Румъния, Гърция и Сърбия. Дори бих казал, че някои наши събития са доста по-добре организирани. По отношение на мото движението, това което прави силно впечатление на пръв поглед е, че има доста злоба, завист и интриги. Има някои хора, качени на мотори, които са твърде далеч от моторджийските ценности. Както казва по този повод доктор Ботев от Варна – мастии обути в кожени гащи.

11. Какво е перфектното мото събитие според теб?
Спокойна обстановка, позитивни и усмихнати хора, хладна бира, красиви и атрактивни девойки, рев на чопъри и разбира се много рок.

12. Разкажи ни за случка, която не би искал да се бе случвала
Ако трябва да е свързана с моторджийството, това е раздялата ми със стария ми мото клуб. За съжаление, там интригите и желанието за самоизтъкване взеха връх. Доста от хората се промениха коренно, защото влязоха в разни филми и се взеха насериозно. Някои дойдоха на първите ни сбирки с вълнени пуловери и ватенки, а в колите си слушаха предимно Глория и Азис. Няколко месеца по-късно гледаха лошо, облечени в черни кожи и бандани, и се биеха по гърдите колко високо били вдигнали летвата на моторок феста и какви велики организатори са на такива събития. В същото време не бяха припознати от мото общността, капсулираха се и не успяха да се интегрират в него. Този факт, както и дребнавите интриги на един мишок от клуба ме разочарова страшно, а аз си представях клубния живот доста по-романтично.

13. Фатален въпрос – моторът или жената?
…и двете вървят ръка за ръка!!!!

14. Разкажи ни за твоя сбъдната мечта в моторизма
Сбъднатата ми мечта е да имам винаги верни приятели из всички кътчета на България, да членувам в мото клуб и да се чувствам свободен яхнал желязното си конче. Освен това винаги съм мечтал да поря вятъра из аризонското плато и да се срещам с атрактивни субекти, каквито имах щастието да срещам постоянно по време на посещенията ми на мото съборите в Дайтона, Стърджис, Фаакер Зее, Балатон, Рим…

15. Кое е най-важното за теб при моторите и кое не би пренебрегнал в мото живота?
Не бих предал приятел на никаква цена.

16. Разкажи ни за компанията, с която караш. Какво е тя за теб?
От трийсетина години карам предимно с брат ми Румен, с когото обикновено пътуваме почти винаги заедно, с изключение на американската авантюра през 2012-а. Много си паснахме с американския ни член на клуба Вал, с когото навъртяхме 10 000 км. из щатите, както и с почти всички членове на мотоклуб Олд Бастардс – В.Търново. Скоро се върнахме от мото събора, организиран от Macedonian Warriors в Аспровалта – Гърция, където си прекарахме страхотно няколко дни.

17. Какво е усещането да си президент на мото клуб?
Много труд за нищо – ако трябва да го изразя в парични знаци. Отделям страшно много време за организационните дела на клуба, както и за организацията на Моторок феста в Търново. Иначе, като усещане – нищо особено, все пак ръководя фирми със 140 служители, така че не ми прави впечатление, че отговарям за още двайсеттина. По-важното е в клуба да има любов и разбирателство… приятни емоции покрай карането и пиенето на бира.

18. Издай ни бъдещите ти планове
Мечтая си отново да покарам с моя приятел Вал из Щатите, но да го споделя с всички членове на клуба. Бих посетил Солените езера, свещените места на племето Навахо, Йелоустонския парк и разбира се отново Стърджис. Обичам американската природа, там има всичко – вековни лесове, високи планини и езера, жарки пустини и страхотни пътища.

19. Какво още искаш да постигнеш в мото живота?
Искам клубът ни да се развива, да имаме много приятели из мото средите не само в България, но из цяла Европа, да има мир и разбирателство между клубовете – това по-скоро като пожелание 🙂

20. Колко кубика?
1700

21. Какво не ми каза или какво искаше да те попитам?
Иска ми се да поканя всички фенове на тежките машини и тежкия рок от 15 до 17 август във В.Търново на Мото рок феста, организиран от МС Олд Бастардс. Ще се постараем наистина да се забавлявате добре.

ВИЖТЕ СНИМКИТЕ НА ПЕТЪР СТЕФАНОВ В НАШАТА ГАЛЕРИЯ ТУК!


  1. wicked sin wicked sin каза:

    Страхотно интервю приятели от МОТО БГ !
    Много правилен човек сте избрали – личи си по думите,че е истински рокер,а не позьор като тези за които той самия спомена.
    Поздрави от Варна !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*