Всяко момче иска мотор

Всяко момче иска мотор

Съвсем случайно, докато ровехме из необятното интернет пространство, се натъкнахме на един материал, който определено ни хареса. Бихме искали да споделим находката си и да оценим труда на нейния автор – Антоан Виденов. Всеки, който се може да напише няколко реда на каквато и да е тема свързана с моторите, може да се чувства свободен и дори подканен да го направи. Ние ще я качим на сайта, така че всички да я видят! Можете да изпратите статиите си на имейл manager(кльомба)moto.bg. А сега – четете надолу 🙂

Неизбежно, всяко момче минава през период, в който иска да си купи мотор. Както си расте, започва да се интересува от жени (момичета) и смята, че вече е достатъчно голям, въпреки крехките си 16 годинки, за да се сдобие с машина, която да яха. Пък и законът го позволява – М категория може да се придобие на същата възраст. И така, след много врънкане и омайване на родителските тела, за рождения си ден момчето получава малка моторетка, позната като скутер (или сешоар) и започва голямото бръмчене. Естествено той е най-готиният в класа, влиза в училище с шлема в ръка и дори си държи в него ключовете, портфейла и очилата, ползва го, видиш ли, като „дамска чанта“. Започва да вози всички съученички, ей така, за по едно кръгче и разбира, че да си моторист е „голяма работа“, защото всички въздишат по теб. Човешкото съсловие може да премине през много моди, но лошото момче с черно кожено яке, яхнало мотор, никога няма да отмине като вид секс-символ.

Дотук всичко е прекрасно, но идва един щастлив момент, в който същото момче става на 18. Чудесно – вече си независим, а в комплект с това получаваш и няколко бонуса – имаш правото да гласуваш, могат да те съдят и може да се ожениш (или поне никой не може да ти забрани последното, освен здравия ти разум). А, да, има и още нещо – вече си достатъчно голям, за да се сдобиеш с категория В и мечтаната категория А. Ето тук за много момчета всичко пропада, заедно с мечтата за големия мотор и за плановете да живееш като бунтара-рокер, обикалящ свободно по пътищата. Момчето разбира, че скутерът вече не е достатъчен, а и мацките вече не се впечатляват. Пък и не можеш да заведеш мадамата на дискотека с мотопеда, нали?

За радост остават една група хора, които са сериозни. Те са в съгласие със самите себе си. Те знаят какво искат и са устремени към това, а това е голяма тежка машина и живот на моторист. Като казвам моторист, нямам предвид точно рокер, защото да си рокер означава да посветиш целия си живот тази идея. Именно хората, обичащи живота на две колела са тези с най-силни характери, тези които са истински щастливи (посвоему). Не мога да нарека „моторджийството“ хоби. Това е нещо, което ако веднъж изпиташ, вече няма връщане назад. Това наистина е любов за цял живот. А повярвайте, че тази любов е най-скъпата, както душевно, така и финансово, но кефът няма цена, а както казват мотористите – „колата вози тялото, а моторът – душата“.

В духа на мото-живота, хората се разделят на няколко групи, спрямо това какви мотоциклети харесват и управляват, какво искат да постигнат с тях и дали все пак имат финансовата възможност за тях, защото, повярвайте ми – машините никак не са евтини.

„Състезателите“ са тези, които профучават покрай вас, докато карате на магистралата със 130км/ч и ви карат да си мислите, че имате повреда в скоростомера, тъй като добивате чувството, че се движите много бавно. Техните „резачки“ се движат със скорости, които трудно можете да си представите, но не си мислете, че това са разхайтени момченца, които просто искат да „изпънат“ машината до краен предел. За да направиш такова нещо се изискват години опит и тренировки, концентрация и бързи рефлекси, както и способността да предвиждаш нещата (която също се добива с много опит). Трябва да подчертая, че мотоциклетите им, както ускоряват бързо, така и спират бързо. Също така предпазните екипи са учудващо издържливи при падане. Не, че си съвсем невредим след като паднеш, но поне има вероятност да нямаш сериозни наранявания. Познавам човек, който преживя подобен инцидент. Пука предна гума с 290км/ч. Естествено, падането е било неизбежно, от мотора вече нямаше и помен, екипът се бе превърнал в дрипи, но единствената травма, която той получи, бе леко навехната китка. Дори след инцидента весело разправяше как странно го гледали шофьорите на автомобили, когато преминавал покрай тях … по задник.

„Лошите момчета“ с големите чопъри са тези, на които наричаме рокери. Както вече споменах, това не е лесно, тъй като трябва да отдадеш живота си на тази идея. За да бъдеш приет в мото-клуб (МС, а не МСС) трябва да бъдеш одобрен от абсолютно всичките му членове. Това не става за ден или два. Биваш изпитван по най-различни методи, за да се установи дали си сериозен в това, което желаеш или просто ти е скимнало ей така да влезеш в някой клуб. Това изпитване продължава от 1 до 3 години, а за някои и много повече. Преминаваш през няколко ранга – hangaround, support, official support, prospect, member. Всички се целят към последното, но за да добиеш правото да се наречеш „член“ трябва да преминеш през това сито. А повярвайте ми – първо никак не е лесно и второ, изпитанията не винаги са морални. Трябва обаче да подчертая, че мото-клубовете са със стриктна организация и те нямат вина, затова че вие смятате мотористите за отрепки. При каране в група има строги правила за държание на пътя, всеки знае своето място във формацията, а пътят се проверява предварително и се извършва план на карането. Всеки клуб си има „Road captain“, който върши тази работа. Ходейки по събития като рок концерти или мото-събори, ключовете на всички водачи се събират (освен на тези, които са в организацията), за да не се получават инциденти, а да бъде позволено на някой член на мото-клуб да шофира след употребата на алкохол е изключено. И не на последно място – рокерите не са брадясали, стари чичковци, ударени здраво от критическата, винаги миришещи на бира. Не, от личен опит знам, че в мото-клубовете членуват хора със стабилни професии, защото, както вече казах, това е скъпо удоволствие. Лидерът на най-големия руски мото-клуб например, е хирург, а в нашенските клубове има директори на болници, адвокати в Страсбург, редактори на вестници и т.н.

Друга група мотористи са тези, които обичат да са сред природата. Те изцяло отричат асфалта и желаят целите да са омазани в кал. Най-щастливи са, когато единствените бели неща по тях са зъбите и очите им. Не, нямам предвид миньорите, а хората обожаващи ендуро и мотокроса. Дори и карайки по асфалт, те никога няма да пропуснат дупка. Ако се случи да я подминат се връщат и влизат в нея. Лично аз не мога да разбера забавата в това, но пък вижте, мотокросът е тотален кеф. Пистата, моторите, мирисът на изгорели газове и адреналинът, който почти ще пропука вените на състезателите. А скоковете – нещо прекрасно! И тук трябва да спомена, че да караш моторкрос не става току-така. Има определени позиции на тялото, които трябва да се научат, а колкото до тренировките – те са тотално мъчение. Диети, фитнес, сауни, плуване и всичко това, само за да имаш възможността да си караш машината в калта. Звучи странно, нали? Може и да е така, но представете си волята и характера на този тип ездачи. Разбира се, че не всички се подлагат на такива мъчения. Аз дадох за пример състезателите в тази категория. Но това да се слееш заедно с машината и природата е нещо уникално. Нямаш почти никакви ограничения за мястото, на което искаш да стигнеш, защото ендуро-то е много проходимо, за разлика от автомобили и джипове.

Най-много завиждам на „туристите“. Виждали сте ги, няма начин. Те са онези, които са с високи машини, с мацка на задната седалка, която понякога се губи измежду всички дисаги, натрупани по мотора. И наистина, нямате си идея колко багаж може да бъде натоварен на един мотоциклет. Ще се опитам да дам пример: палатка за 2-4 души, 2-4 спални чувала, 20-литров душ, 10-литрова туба за вода, фенери, GPS, лаптоп, барбекю с прибори за четирима, няколко завивки и възглавници, куфар с инструменти, както и такъв с консерви (защото всичко се случва), фотоапарати, телефони, карти и не на последно място – отново да споменем мадамата на задната седалка. Е, като имат почти подвижна къща, съчетано с удоволствието да карат машината си, как да не им завиди човек? За тези хора наистина няма почти никакво ограничение. Няколко пъти вече бе доказано, че не просто е възможно човек да обиколи света с мотоциклет, а е и доста забавно. Сега си представете как се намирате в Швейцария, слели сте се със своята машина, защото няма дупка по пътя, която да ви напомни че шофирате и имате чувството, че просто се носите по въздуха и се наслаждавате на величествените Алпи, ширнали се пред вас. Безценно. Предполагам, на някои няма да им хареса идеята да спят на палатки, но нима всичко трябва да е перфектно? Ако нещо не е дори и малко изстрадано, то къде е удоволствието от цялото приключение?

Дотук се опитах да изброя малка част от моторджийските среди. Предполагам, че вече представата ви за мотористите малко се е променила и вече не ги смятате за безумни, откачени пияници, келеши и т.н. Съвсем скоро ще продължа и с другата страна на въпроса, а именно – животът на моториста.


  1. Антоан Виденов каза:

    Приятели, радвам се, че ви е харесал моят материал 🙂 Ето и продължението му
    http://div.bg/Забавно/Мотористи-мускетарите-на-пътя_l.a_c.98422_i.138665.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*