След множеството рекламни плакати, на които се нагледахме в продължение на месец, най-сетне дойде и моментът, когато ще видим MR. BIG и CINDERELLA, на живо на сцената на  зала Фестивална. Декорът е семпъл, но очакванията са  големи, усеща се нетърпението пред сцената, по трибуните, но на входовете е спокойно и всичко тече по график. Поощрени от лятното слънце навън, в залата гасят осветлението и концертът започва без закъснение, в обявения час.

На сцената излизат един след друг музикантите от MR. BIG. От дясната страна застава Пол Гилбърт, който е известен на българската публика и със соловите си гостувания из софийските клубове. Заедно с Били Шийн ни зарадваха с невероятни изпълнения, които нажежиха атмосферата и ни накараха да аплодираме безспирно. Освен соло изпълненията им, правят и общо надсвирване, като всичко това прилича повече на игра, свирейки не само на собствените си инструменти, но взаимно един на друг. Разбира се Пол не пропусна и култувото свирене на китара с уста, което е традиционно за неговите изяви. От своя страна Шийн пък съчетаваше свиренето на китара, с такова на хармоника и уникалното вокално соло на „A Little Too Loose”.  Ерик Мартин буквално вриви сцената с гласа си. Заряда и положителното отношение струят от него, постоянен контакт с публиката, неизчерпаема енергия и движение на сцената. Пат Торпи, също демонстрира професионалните си умения безупречно. Рокаджийте свириха почти два часа без почивка. Те са тук по най-новият си проект „What If …”, като чуваме парчетата „To Be With You”, “Daddy, Brother, Lover, Little Boy”, “Addicted To That Rush”, “Undertow”, “Stranger in My Life” и още доста други от богатата им плейлиста за вечерта, с изключение обаче на “Wild World”, което определено направи впечатление на доста от феновете. Разбира се викаме ги и на бис, след малко изчакване чуваме „Colorado Bulldog”.  Музикантите наистина показват своята класа, но за жалост не можем да кажем, че озвучаването в залата отговори със същото. Кънтежите и прекалено силните звуци, които заглушаваха вокалиста на моменти, за съжаление ни лишават от пълното удоволствие да се насладим на концерта.

За разлика от Mr. BIG, които са били вече веднъж в България през 2009 година, CINDERELLA идват за пръв път. Може би това кара публиката да е два пъти по нахъсана и жадна за тяхното участие в рок вечерта. След кратка трийсет минутна почивка за освежаваща бира, сцената беше реконструиарана за новата банда. От трибуните, публиката пред сцената изглежда двойно, в сравнение с тази на предишната група. Още преди да излезнат за първото парче, ръцете на всички бяха във въздуха за аплаузи. “Once Around The Ride”, “Shake me”, “Nobody’s Fool”, “Shelter Me”, са част от репертоара им. Динамиката на сцената е изключителна, почти на всяко изпълнение бандата ни изненадва със смяната на инструментите и ролите на самите музиканти. Освен безспорно класните вокални данни, Том Кийфър показа и завидни умения на саксофон и клавири. Прави впечатление, че групата свири сравнително по-малко от предходната, общо към час, но разочаровани от тяхното участие определено няма.

Почти четири часовият рок маратон напълни сърцата ни със свежи спомени и впечатления, за две от класическите банди за осемдесетте години, та и до днес, а именно MR. BIG и CINDERELLA. Представлението  определено си струваше, и със сигурност бихме желали отново да срещнем бандите по родните сцени! Само се надяваме най-после и в България да имаме зала, в която наистина да можем да се насладим сто процентово на нашите любимци, а не да преглъщаме с неохота грешките в техника на всеки концерт.

Текст: Деница Йорданова
Фото: Александър Димитров