Взаимна наслада за Blind Guardian и публиката

Взаимна наслада за Blind Guardian и публиката

Такъв беше концертът им в зала Христо Ботев на 30-ти април. Но да караме по ред. Концертното преживяване започва още преди концерта и в случая в групичките, събиращи се пред залата още от обед, всеки можеше да види верни другари, почти забравени познати, гърци, датчани – Гардиън явно са група, която събира верните си фенове без значение откога и откъде са.

Следващият момент идва със самото влизане в залата, често много омразно на феновете къде заради забавяне, къде заради бабаитлъка на охраната. Но макар да имаше почти едночасово забавяне в цялата организация(по-точно написания на билетите час се оказа не началото, а отварянето на вратите), самото влизане премина повече от гладко. Влизащите бяха пребърквани доста бързо, нямаше скъсани по средата билети (или изобщо взети), нямаше двуминутно ровене из мешки, нямаше лоши погледи към „дългокосите рецидивисти”. Това беше най-адекватното поведение на „Никор”, за което се сещам. Но черешката на ордьовъра беше може би най-доброто решение на организатор за последните години – оставянето на вътрешните врати отворени. Нямаше я колосалната издънка от Children Оf Bodom, нямаше вътрешни стълпотворения с риск за повтаряне на трагедията от Индиго. Всеки си влизаше когато му е редът и залата започна постепенно и безинцидентно да се пълни. Да, заради забавянето изслушахме последната песен от настройката на The A.X.E. Project, но никой не се оплакваше, дори ги аплодирахме.

Към осем часа групата се завърна за около 45-минутно изпълнение и бяха посрещнати топло и изпратени с аплодисменти. Разнообразният им стил и песни като Mountain Queen и Pain допаднаха на все още рехавата публика и поне по първите редове доста глави се клатиха в ритъм, някои дори припяваха. Това, което липсваше на момчетата и на момичетата, беше малко повече сценично присъствие, особено от страна на гласовитата вокалистка. Звукът беше под желаното ниво, за съжаление, и флейтата и клавира почти не се чуваха, а китарите се губеха. Все пак се представиха добре, особено предвид това, че болшинството от хората дори не бяха чували за тях.

Към девет и малко вече настъпи моментът, който понапълнилата се зала очакваше, някои от месеци, други от години, трети цял живот. Още от първите нотки на Sacred Worlds ентусиазмът на тълпата стана осезаем и направо избухна, когато и Ханзи се качи на сцената. Въпреки епизодичните епилептични светкавици на някои песни, които ритаха предните редици по очните нерви, цялото изпълнение на немските бардове премина под съпровода на безкрайната енергия и отдаденост на родната публика. Задружно пеене на всеки припев, волно куфеене, а между песните – скандирания „Гардиън” и тропане с крака, от които Ханзи понякога не успяваше да вземе думата. Но все пак ни посрещна с „Добър вечер” и ни изпрати с „Благодаря”, а помежду не пропусна да ни похвали многократно и дори да се пошегува, че след като толкова се радваме, няма защо да ни свирят повече и ще си ходят. Което нямаше как да стане, не и при такава публика с подскоци и размахани ръце, с куфеене и пеене, немски бардове и български метъли се радваха взаимно, дори се редувах, а в пеенето на припевите на песни като Nightfall, Time Stands Still (At the Iron Hill), Lord of the Rings… че и на всички останали. Самите песни бяха подбрани чудесно и недоволни нямаше. Valhalla, Wheel of Time, Fly, Tanelorn (Into the Void), Traveller in Time – всеки чу любимите си песни.

За съжаление нямаше как да изпълнят цялата си дискография и дори най-добрите концерти имат край. Но преди това немците решиха да ни наградят с посрещнатата с бурни викове и овации и непредвидената за тази вечер Majesty. А когато се върнаха на бис, гръмовните скандирания на цялата зала за Bright Eyes накараха Ханзи да попита „Защо толкова сте луднали по Bright Eyes?” и ревът на публиката го убеди да включи и нея, на мястото на The Hobbit. След нея и Mirror Mirror, посрещната с не по-малко възторг и припяване с кой какъвто глас му е останал, наистина дойде време Blind Guardian да се сбогуват с публиката и след метнатите палки и перца (като по чудо никой от охраната не си прибра няколко, които после да продаде), както и след сърдечен поклон под бурни овации, групата слезе от сцената за нужната им почивка преди концерта в Букурещ.

И това щеше да е един не просто незабравим, а отлично изпълнен концерт, ако не беше един факт – че това е зала Христо Ботев. На душа лежат спомени тежки за озвучението там и злобна ги памет често повтаря. За съжаление, поне в частта пред сцената, звукът беше твърде силен и изкривяванията в резултат от това, комбинирани с кънтенето на залата и микрофониите, доведоха  до почти болезнено усещане в ушите към края на представлението. За щастие, през по-голямата част поне Ханзи се чуваше, макар и на места изкривено. Защото всички знаем, че и това беше под въпрос, предвид мястото на концерта. Но няма как иначе.

Вижте снимките от разтърсващия концерт на легендите Blind Guardian в раздела ни „Концерти“ в галерията на MOTO BG

текст:Борислав Стефанов
снимки: Владислав Недялков

Сходни публикации

title="Билетите за концерта на Sodom са пред изчерпване"
Билетите за концерта на Sodom са пред изчерпване
„Несебър Мото” ще отпразнува пети рожден ден
Откриване на Black Legion Bar!
Каварна Рок Фест 2011 – галерия
Мега концертът Sofia Rocks 2011 в снимки


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*