Мотосреща – „В Памет на Теди“ 2011г.

Мотосреща – „В Памет на Теди“ 2011г.

Мото клуб „Калашниците”-МСС  Нови хан, организира за втора поредна година мотосреща „В Памет на Теди”. Тя ще се проведе в с.Нови хан, вилна зона „Побит камък“ от 24 юни до 26 юни.

Тазгодишната организация включва концерт на Васко Кръпката и Кръпка Блус Бенд, самодейци и приятели на клуба, които ще се включат в програмата с няколко народни изпълнения. Освен това мото клуб „Калашниците“ обещават много рок музика, водосвет на присъстващите, курбан чорба, наливна бира и гореща скара, както и много изненади.

Всички мотористи и приятели са добре дощли, а входът е свободен.


  1. toto2 каза:

    Ехее то цял роман тука бе..

  2. Калин каза:

    Живея в един комплекс до Нови Хан. Отскоро. Понеже съм спортна натура, съм свикнал с колело и тичешком да опознавам района около моето жилище. Искам да знам къде живея и какво се случва около мен. До комплекса има един парк или гора – Побит камък, предполагам никой не го е чувал. Няколко дни опознавам този парк, който е толкова красив, че едва ли ще мога да го опиша.

    Широколистна и иглолистна гора си съжителстват и не си пречат. Тишина и чистота. Безкрайна шир и необозначени пътеки. Чудати форми на дървета и дънери, съчетани с мешана сянка и липсата на хора го прави вълнуващ. Когато карам колело между дърветата, усещам сърцето ми да бие щастливо, сякаш наскоро съм се родил и виждам гора за първи път.

    Това беше уводът, за да разберете атмосферата около мен и последващите събития.
    В петък, събота и неделя имаше събор на същото място на мотоциклетистите – в памет на техен колега, Теди. Случайно разбрах – като минах с колелото през парка.

    Разбрах, че мотористите са от клуб „Калашниците – Нови Хан“. Още първия ден ми направи впечатление стройната организация на събора. Подредени палатки, оградени в ленти краища на събора, прецизно направена трибуна, на която разбрах, че ще пее Васко Кръпката. Дори и червени варели за боклуците.

    Да си призная, никога не съм харесвал мотористите, поне това, което съм виждал по пътищата и американските филми. Изглеждат страшни.

    Буйни и невъзпитани, облечени в черни дрехи с черепи и имената на някакви рок състави с твърда музика. Мислех, че са бунтари и арогантни хора. Никога не са ми допадали особено, понеже аз съм сухар и тези хора бяха далече от моите представи за нормални хора.

    Но за няколко часа разбрах, че тези „страшни “ люде не са чак толкова лоши – и с тяхната идея да се събират в почит на техния загинал колега всяка година и най-вече да събират дарения за семейството му ме трогнаха и разчувстваха. Тези „лоши хора“ имат страница във Фейсбук и беше обявена програмата на събора, толкова подробно, че исках да разбера кой се занимава с тази част за да го поздравя.

    Събирането беше от мъже и жени, дори и деца имаше. Видях и мото-бебе, което се радваше на рева на моторите. Имаше и дете на около 10 години, което обикаляше с „Кавазаки“-то си. Дори и охрана имаше (обозначена с ленти на ръцете), която следеше за реда, не закъсняха и полицаите.

    Ченгетата бяха усетили, че ще става купон и дойдоха да проверят какво се случва. Но бяха от добрите, огледаха хората и останаха да слушат музика.

    Страхотна атмосфера, бира, само за 1.20 наливна, кюфтета и кебапчета, които бяха страхотни, приятелски настроени хора и всички очакваха Васко Кръпката. Аз го знаех по име, но чак сега разбрах, че панталоните му бяха в кръпки. Имаше и огън, запален от някакво мило семейство, не вярвах да са мотористи, прекалено добри ми се сториха.

    Продължаваха да пристигат мотористи, дори имаше сложена табела на пътя „Мото-събор“, нещо което не бях виждал никъде. Такава страхотна организация.

    Там, където се продаваше бира и мезе, се събираха пари за момче, пострадало при мотокатастрофа, аз оставих последното си левче, но се почувствах щастлив, че помагам на някого. Хората бяха дружелюбни, дори случайно открих един колега от първата ми работа преди 20 години и това ме разтопи още повече.

    Небето стана червено, не знам как, аз в София не съм имал време да гледам небето и сега видях колко е красиво. Вятъра се усещаше приятно и ето пристигна Васко с един бус и всички погледи се впериха него .

    Хората ядяха и пиеха бира, някои и уиски, майтапеха се и се закачаха, имаше опънати няколко шатри и тенти, където се бяха настанили повечето. Всички си хвърляха боклука в обозначените червени варели, което ме изуми и постоянно се оглеждах да намеря някъде хвърлен боклук, но така и не успях да хвана нарушители. Повечето пушеха и си хвърляха фасовете на земята, но на другия ден видях, че и тях ги няма и това също ме изуми.

    Разгледах моторите, основно Хонда, Ямаха и Кавазаки и гледах черепите и надписите по тях. Почти всички имаха надпис „България“, като един моторист ме впечатли с рога на каската и надпис „Див Сеянин“.

    Имаше и мотор с изтъркан заден номер, което мисля, че не е правилно, но си представих как минава покай ченгетата и камерите със среден пръст и сърцето ми започна да бие ускорено. Съжалих, че и аз нямам такъв мотор!

    През деня имаше и концерт на Кръпка Блус Бенд, няколко народни изпълнители, много рок музика, водосвет, курбан чорба и много изненади. Невероятно, а и безплатно.

    Докато Васко Кръпката се оправяше, страшните мотоциклетисти се снимаха щастливо и си пиеха бирата усмихнати и щастливи. И ето дойде мигът – точно в 21 часа запя Васко с Кръпките. Аз също се почувствах щастлив. Много. Първо от атмосферата и повода, второ, че го гледам на живо, и трето, като се заслушах, разбрах, че този човек има страхотни парчета.

    Всички заиграха небрежно и сякаш попаднаха в друг свят, аз също. Чуваха се възгласи – „наздраве и браво, Васко“ и това ме караше да настръхна от удоволствие.

    За какво си загубих времето за тази история?
    Просто исках да опиша как един сухар и човек на принципа попада по случайност в нова, различна и невероятна среда и се зарежда положително за дълго време.

    Исках да споделя как 200 души могат да организират такива събития, които има една благородна цел и да се раздават от сърце – за себе си и други, които ги няма.

    Исках да споделя, че не всички и всичко в България е покварено и омърсено и можем да се учим от организацията и събирането на тези „лоши“ момчета.

    Искам накрая да ви кажа: Когато имате идея някъде и нещо да направите – просто го направете, ходете, радвайте се на живота и се зареждайте положително и знайте, че мотористите са страшни само на външен вид. Сърцата им са като нашите. А може би и по-добри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*