Как да преодолеем страха си при каране

Как да преодолеем страха си при каране

Миналата седмица говорихме за чувствата, които изпитваме, когато сме на мотоциклет, за страха като приятел, но и като враг. Тази седмица ще споменем и няколко причини, които ни спират от пълното удоволствие да яхнем крилете на вяътъра и да се понесем по пътя.

Страх от завои
Има два вида завои, които ни изпълват със страх: когато маневрираме и правим полукръгове с ниска скорост и по-скоростните завои, които ни пресрещат на пътя.

Завоите на пътя

Как да преодолеем страха си при каране 1Ако изпитваме паника от завоите, то рецептата е много проста: влезте с по-ниска скорост! Мозъците са ни твърде заети, когато влизаме в завоя: трябва да определим скоростта и правилния  начин на влизане, да направим първоначална преценка на повърхността на пътя, оценка на състоянието на трафика като трябва да се стараем да гледаме напред, до колкото това е възможно.

Колкото по-бързо се движим, толкова по-бързо мозъкът ни трябва да изчисли и пресметне всички тези детайли. Мозъкът ни алармира в този момент на бързо мислене и това, което изпитваме се превръща в страх.

Лекарството
Това, което със сигурност помага, е просто да караме бавно към завоя. Разбира се всичко си идва с повече практика. Тя помага на мозъка да осмисля и преценява по-бързо дадената ситуация. Ако това се превърне в рутина, мозъкът ни ще бъде подготвен за следващия завой.

С две думи: трупането на опит и времето, което си даваме за обмисляне на ситуацията в този случай са наши приятели.

Езикът на тялото
Докато сме в завоя може да наблюдаваме езика на тялото си: когато го държим отпуснато, ще се почувстваме все по-леко. Можем да пробваме следното:

ръцете – не ги оставяме стегнати зад кормилото, а ги държим свободно;
дишане – нека да бъде стабилно и дълбоко;
поведение – не фиксираме погледа си в една точка, нека очите ни „плъзгат” през завоя надалеч. Опитваме се да имаме широк поглед по време на завиването.

Острите завои
Другият вид завои са острите, които правим бавно при Как да преодолеем страха си при каране 2маневриране. Един от проблемите с такъв тип завои е, че отказваме да разберем, че можем да минем и с ниска скорост.

Друг проблем – знаем, че няма да бъдем способни да задържим мотоциклета, когато стане време за самото завиване и постоянно мислим за възможността за спиране.

Накланяне
Когато се накланяме, по време на осморката, например, не се чувстваме комфортно, трябва да опитаме да направим маневрата на степенки, вместо да седим на седалката. Може да изглежда странно, но е доста по-лесно.

Въпросът е, че самите ние ще поддържаме изправена позиция, докато блъскаме мотоциклета. Като поддържаме изправена поза, натискането на мотоциклета ще дойде по естествен път.

Страх от спиране
Фактът, че ABS стана все по-популярен показва, че много мотоциклетисти се страхуват от по-рязко спиране. И това е факт, защото сме в състояние да набием много рязко спирачките, в момент на паника. Когато обаче, мотоциклетът разполага с ABS, можем да спираме панически, без да се пребиваме.

Практика
Може да се излекуваме от страха си от спирането единствено с практика, практика и отново практика. Винаги тя помага дори и когато имаме мотоциклет с ABS. Можем да намерим някой безлюден паркинг или някое друго местенце, където можем да се упражняваме.

Основният съвет за паническото рязко спиране е да натиснете съединителя, както и да стоите далеч от задната спирачка (освен в случаите, когато караме мотоциклет тип  круизър – в този случай със сигурност имаме нужда от задната спирачка).

Идеята с усилената практика върху спирането е,  че то ще се превърне в автоматично действие и ще бъде част от „паметта” на мускулите.

Лесно е, можем да го направим!
При рязко спиране и контролирани условия, ще се уверим, че опасенията за спирането на пътя намалява, дори при обстоятелства, които не са под наш контрол.
Да бъдем в състояние да набием рязко спирачката успешно, може да се окаже животоспасяваща способност.

Как да преодолеем страха си при каране 3Страхът след инцидент
Неминуемо, който кара – пада. Първият път, когато се качим на мотоциклет след инцидент, е една голяма стъпка, която много хора не предприемат. Знаем, че е малко трудно след това, особено ако инцидента е по-зловещ, но основният ни съвет при такава ситуация е да се качим на мотор, възможно най-скоро. Колкото по-дълга е паузата, толкова по-трудно ще бъде да използваме моторджийските си умения, отново.

Трябва да си дадем малко време, не можем да очакваме, че още от първия път ще бъдем онзи байкър, който бяхме преди, но с времето можем дори да станем по-добри.

Несигурност във възможностите
Ако хвърляме вината за инцидента върху себе си или се съмняваме във възможностите си, трябва да проумеем, че никой не е съвършен. Всеки правим грешки!

Не трябва да се отказваме от карането. Трябва само да внимаваме, да бъдем по-бдителни, да мислим и да гледаме малко повече и най-важното да практикуваме.

За грешките, вината и уменията
Думите „вина” или „грешка” са много трудни за много хора. Много мотористи поддържат идеята, че „могат да карат” след всички тези години опит и инцидентите, на които са били главни герои и са само въпрос на лош късмет.

Факт е обаче, че винаги можем да усъвършенстваме моторджийските си умения и да трупаме опит от собствените си и чужди грешки, излизане от опасни ситуации. Не трябва да забравяме, че над всеки моторист виси потенциална заплаха от инцидент. Трябва да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме!

В следващата статия, която ще бъде публикувана на 01 февруари 2011 ще продължим тази така наболяла тема. Надяваме се, че ще преодолеем страховете си заедно! Екипът на MOTO.BG ви пожелава повече безаварийни километри и по-малко страх!



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*