„Страхът е най-добрия приятел на човека” – пее Джон Кейл, и е прав.

Голям проблем е когато не изпитваме страх, когато сме на мотоциклета си и тогава няма да останем за дълго на него.

Липсата на страх често се промъква бавно: взимаме шофьорската книжка, купуваме си първият мотоциклет, време е и да навъртим първите километри без инструктор, който да ни казва какво да правим. Започваме да се чувстваме все по-уверени на мотоциклета си. Всичко минава по мед и масло и ако сме били уплашени до този момент, сега вече започваме да чувстваме мотора си по-близък и имаме усещането, че можем да направим всичко, което поискаме с него. До момента всичко изглежда възможно.

Твърде много увереност в себе си или в мотоциклета

Липсата на страх далеч не означава, че имаме повече доверие в собствените си възможности, отколкото може да бъде обективно обоснована. Може дори да имаме прекалено голямо доверие в капацитета на мотоциклета си.
Един ден за добро или лошо се случва нещо неочаквано.

Завоят изведнъж става прекалено тесен, ние сме наклонили мотоциклета под ъгъл по-голям, отколкото е способен.

Или трактор, който се появява иззад храстите и наистина трябва да спрем и преди да сме се усетили се подхлъзваме по пътната настилка.

Балансът

Трудно е да се намери правилният баланс: прекаленият страх е лошо за техниката ни на каране, а страхът в определени дози е много опасен.

Трябва да не изпускаме момента и да насладим, когато всичко изглежда перфектно.
Когато започнем да се самозабравяме и игнорираме факта, че все още сме начинаещи в света на мотоциклетизма (защото всеки е такъв, може би Валентино Роси е изключение, но дори и той прави грешки от време на време), тогава започваме да забравяме за това, че все още опознаваме мотоциклета си и преоткриваме все по-добри техники за използване на спирачките или полягането в по-острите завои.  Така в нас се зараждат лоши навици и навлизаме в опасна зона.

Твърде много страх

Много хора се страхуват да се качат на мотоциклет.

Ако някой ни каже, че сме твърде страхливи, трябва да бъдем нащрек. Няма нищо конструктивно в такава забележка. Само може да повиши егото на човека, направил констатацията. Отговорът на въпроса е в самите нас.

Може да звучи странно, но всъщност, ако се страхуваме да се качим на мотоциклета си или не можем да се отпуснем, когато караме важи твърдението, което се използва често от инструкторите, които казват, че изпитваме ли страх не сме добър инструктор за себе си.

Сами трябва да се преборим със страха, а единственият начин да го победим е като опитваме пак, и пак, докато не го преодолеем. Както всички знаем съвършенството се постига с опита.