Hells Angels

Hells Angels

История на Hells Angels
Изясняване на произхода


От десетилетия митовете и легендите относно военния произход на Hells Angels Motorcycle Club (Мотоклуб Ангелите От Ада, англ., бел. пр.) са, че е създаден от бивши членове на групата бомбардировачи B-17 от Втората световна война – Hell’s Angels. Този мит е бил подхранван от некоректни автори, които сметнали за необходимо да свържат Hells Angels Motorcycle Club (HAMC) с бившите военни летци, завърнали се от войната. Като свързваща брънка са използвали страстта на пилотите към опасностите и приключенията. Журналисти и кореспонденти от много ежедневници, седмичници и други периодични издания са излагали своите становища, без да са базирани на конкретни и истински факти. Предмет на публикациите били тези военни, които са се превърнали в пияници, неприспособени бивши бойци и в общия случай второразредни войници, които не могат да се завърнат в мирна обстановка. Ако някой, независимо от неговата обвързаност помисли върху съдържанието на тези твърдения и техните заключения, той ще открие пълна липса на рационална мисъл или загриженост за правдоподобното предаване на данните.

Hells Angels 01Исторически поглед на подвизите и изпълнените задачи на 303-та група за бомбардиране в Европейския регион, по-известна като Hell’s Angels показва, че в тази група не се толерират бунтари, пияни пилоти или екипажи. Ако такива хора са съществували сред редиците на бойците, те сериозно биха нарушили ефективността на военните операции и с тях биха се справили доста бързо и строго. Документирани записи на 303-та група могат да бъдат открити в „Might In Flight“, Daily Diary of the Eight Air Force’s Hell’s Angels, 303rd Bombardment Group (H) от Harry D. Gobrecht, подполковник от Щатските военно-въздушни сили.

Една от най-известните летящи крепости на 303-та група, със сериен номер #41-24577, с командир по онова време капитан Irl Baldwin, е била наречена „Hell’s Angels“. Този самолет не е имал име до четвъртата или петата си мисия. Екипажът решил да го нарече „Hell’s Angels“ – по името на измислен ескадрон от Първата световна война във филма „Hell’s Angels“ от Howard Hughes. На 13.05.1943г. самолетът B-17F „Hell’s Angels“ от 303-та група е станал първият самолет от 8-ма въздушна армия, който е изпълнил успешно 25 военни мисии. Този факт грешно се приписва на B-17 „Memphis Belle“ (Красавицата от Мемфис, фр. бел. пр.) във филмите „Memphis Belle“ от 1943 и 1990. Самолетът е бил първият, който е изпълнил 25 мисии и се е завърнал в САЩ. „Hell’s Angels“ е продължил да изпълнява военни мисии до 13.12.1943 г., когато след изпълнението на 48 военни мисии е изтеглен от бойното поле. Малко по-късно самолетът е преместен в САЩ, където с членове на екипажа на капитан Baldwin е направил обиколка на Щатите, за да повиши моралът на работниците във фабриките за военна техника. През 1947 г. самолетът „Hells Angels“, сер. № #41-24577 е предаден за скрап. На 7.01.1944 г. след гласуване на командирите на групата и ескадрона, 303-та група е наименувана „Hell’s Angels“ с мото „Might In Flight“ (Могъщи в Полета, англ., бел.пр.)

Hells Angels 02

Неопровержими факти показват, че екипажът на „Hell’s Angels“ е бил съставен от самоотвержени и силно мотивирани към изпълнението на мисиите си авиатори. Те никога не са тръгвали на мисия пияни. Пилотът и командир, капитан Irl Baldwin, пенсиониран като подполковник след блестяща военна кариера, е бил награден с множество почетни грамоти за храброст.

 

Hells Angels 03Архивите показват, че 303 та група се е превърнала в една от най-добрите групи бомбардировачи. Тя е оперирала от база 107 в Молсуорт, Хънтингдоншир, Англия от 12 ти септември 1942 г. до 11 юни 1945. През това време групата е направила рекордните за 8-ма въздушна армия 364 военни мисии, 10 721 бойни излитания и 26 346 тона бомби хвърлени върху вражески цели. На 303 та група се приписват 664 вероятно свалени или повредени вражески самолети. Загубени са 1748 души и са изчезнали 210 самолета B-17. 303-та група е първата група от 8-ма въздушна армия, която е изпълнила 25, 50, 75, 200 и 300 военни мисии. С този рекорд е странно, че следвоенните медии, повече от вероятно повлияни от law enforcement community са предубедени към HAMC. Само репортер, фанатизиран търсач на сензации, би публикувал ненадеждни и злонамерени репортажи за екипажите от 303 та или която и да е друга група, включително HAMC. Тези изкривени сведения са лоша услуга за журналистите, които са професионалисти в изпълнението на задачите си. От историческата информация в HAMC Berdoo и задълбочените проучвания на от 303-та група показват, че няма връзка между HAMC и групата бомбардировачи, освен че и двете имат еднакви имена. HAMC държи пълните правата на името Hells Angels, не само в САЩ, а и на международния пазар, заедно с всички вариации на емблемата на HAMC – „Deathshead“ – Главата на Смъртта. Тези търговски марки и авторски права се защитават агресивно от HAMC. Името Hell’s Angels е било използвано от поне дузина B-17 през втората световна война, от редица организации, от ескадрон B-26, от военноморски ескадрон изтребители и дори на изтребител P-38 Lightning (Светкавица, англ., бел. пр.).

Hells Angels 04

Бившият лидер на 3-ти ескадрон за преследване „Hell’s Angels“, the American Volunteers Group (AVG), Арвид Олсен е единственият човек с военен произход към реална военна единица с името Hell’s Angels, който е свързан с основаването на HAMC във Фонтана, Калифорния през март 1948. Арвид Олсен е бил съдружник на основателите на HAMC, но никога не е опитвал да се присъедини, нито е бил член на клуба.

Hells Angels 05AGV, или по-известни като „The Flying Tigers“ (Летящите Тигри, англ., бел. пр.) (заслуга за името има кореспондентът на United Press McGrath заради статия, публикувана на 26 ти декември 1941), са били тайна щатска военна единица, оторизирана от президентът на САЩ Франклин Рузвелт на 23 ти декември 1940 с таен указ съгласно официално досие 150, FDR Library, Memoranda 1941. Тайното одобрение е било декласифицирано едва през декември 1991 г., точно 50 г. след като AVG са били наградени с почетна грамота. Освен това пилотите от AVG са били наградени с Отличителни Летателни Кръстове. Наземния персонал е бил награден с Бронзови Звезди. След всички тези години участниците в AVG, които са все още живи, са получили статус на ветерани от благодарната нация. Това изглежда повече като поправяне на нарочно недоглеждане от правителството.

Hells Angels 06Като част от тази тайна операция, поискана от Claire Lee Chennault (бивш пилот-инструктор от USAAC и ветеран от 94 ти ескадрон – „Шапка в Пръстена” – през Втората световна война) като представител на Чан Кай-Шек и китайското правителство, което е във война с Японската Империя от 1937 г. AVG са били екипирани, организирани и изпратени в Китай срещу Япония. Получили са 100 изтребителя P-40. Те са били отклонени от пратка към Англия. Персонала е бил набиран от активни клонове на Министерството на войната – сухопътните, военно-морските и военно-въздушните сили. Пилотите, наземният, комуникационният, чиновническият и медицинският персонал са били тайно набирани от активни военни части. Цялата документация, екипировка и персонал са били трансферирани през и чрез Central Aircraft Manufacturing Company (CAMCO) (Централната Компания За Производство на Самолети, англ., бел. пр.) както е било одобрено от щатското правителство. Не е било възможно да се проследи каквото и да било до Щатите, които още не са били в конфликт с Япония. Чан Кай-Шек е избрал Chennault за командир на AVG.

Hells Angels 07AVG е бил съставен от четири елемента: Щаб и три ескадрона изтребители. Военен обичай по това време е бил всеки ескадрон да избере сам своето име. Първи ескадрон се е казвал Adam & Eve’s (Адам и Ева, англ., бел.пр.), втори – the Panda Bears (Мечките Панда, англ., бел.пр.). Чък Олдър, Кен Йернщед, Том Хейууд и Ед Овъренд, всичките бивши военноморски пилоти, избрали името „Hell’s Angels“ за третия ескадрон. По-късно Чарлз „Чък“ Олдър станал съдия и е разглеждал делото срещу Чарлз Менсън. Кен Йернщед станал сенатор. След деактивацията на AVG Ед Овъренд се е завърнал във военно-морските сили, където е бил командир на изтребителен ескадрон VMF-321, който е нарекъл „Hell’s Angels“ и е приел емблемата „Lady“ (дама, англ., бел. пр.) от трети ескадрон на AVG. Лидерът на ескадрона Олсен не е участвал в избора на име, но веднага се е съгласил с тяхното предложение. Идеята за украсата като тигрова акула на самолетите е дошла на полетния лидер на Hell’s Angels Ерик Шилинг и вице лидера на ескадрона Adam & Eve Чарлз Бонд, когато видели британско списание със снимки на P-40 на кралските австралийски военно-въздушни сили (RAAF) в пустинен камуфлаж. Когато двамата представили идеята си пред Chennault той поискал цялата група да приеме тази украса. Дори и днес Шилинг и Бонд се смятат за първите, които са измислили и използвали идеята за боядисването на P-40 на AVG като тигрова акула. Докато Чарлз Бонд е бил извън базата, за да намери боя, Ерик Шилинг е боядисал своя самолет първи, защото е взел боя от китайския персонал, който е боядисвал емблемата на китайските военно-въздушни сили на самолетите.

Hells Angels 08Всеки един от ескадроните, вече с одобрено име, е измислил своя емблема. Hell’s Angels са избрали червен силует на доста пищна жена с ореол и крила, очертани в бяло. Дизайна е на началника на екипажите Стан Реджис през края на ноември или декември 1941. Всеки пилот от Hell’s Angels е имал своя „Lady“ нарисувана на неговия самолет и като резултат всяка „Lady“ е имала различна индивидуалност. Цветовете червено и бяло са били стандартни за целия ескадрон. Същия мотив и емблема се използва днес от активните сухопътни войски, военноморски сили и военновъздушни сили на САЩ и израелски ескадрон изтребители. През седемте месеца на военни операции на AVG тази част е достигнала рекордните 297 унищожени японски самолети, потвърдени от британското и китайското разузнаване. Други източници твърдят, че самолетите, унищожени от AVG са над 600 до 900, включвайки самолетите, унищожени на земята при бомбардировки. AVG са изгубили 4 пилота при въздушен бой, 7 при огън от земята, 3 при японски бомбардировки и 1 безследно изчезнал и смятан за мъртъв. Това означава отношение на убитите 50 към 1 в полза на AVG, рекорд, който никога не е достиган. Chennault е разглеждал официалните японски записки след войната. Японците твърдят, че са унищожили 544 самолета на AVG. AVG никога не е притежавал повече от 100 самолета. AVG е разпуснат на 4ти юли 1942, когато малко хора са се върнали във военно-въздушните сили. Повечето хора са предпочели да се завърнат в САЩ, където са започнали активна служба или други военни задължения. Причината много да откажат веднага да се завърнат към активна служба в Китай е начинът, по който бригаден генерал Бисел от ВВС е представил тази възможност пред тях. Бисел е бил противник на Chennault и Летящите Тигри. Chennault, който е приел да се завърне към активна военна служба преди деактивацията на AVG с чин бригаден генерал, е продължил да командва 14та въздушна армия в Китай, Бурма и Индия. 14та въздушна армия се наричала сама Летящите Тигри, въпреки, че истинските летящи тигри са разпуснати на 4ти юли 1942.

Hells Angels 09Генерал Chennault е бил принуден да се пенсионира точно преди японската капитулация. На официалната церемония по капитулацията на борда на USS Missouri, генерала на армията Дъглас МакАртър попитал „Къде е Chennault?“ Като последна обида генерал Chennault, основател и командир на AVG, който се е борил срещу Японската Империя от 1937, не е бил допуснат на официалния край на военните действия, в които е участвал за 8 години, а не за 4, както останалите американци там.

Отговорът на въпроса дали HAMC е с проихзод от военна организация, е че Арвид Олсен от ескадрона Hell’s Angels на Летящите Тигри, е дал идеята за името на основателите на Hells Angels Motorcycle Club във Фонтана, Калифорния, САЩ. Избора на цветовете, червено върху бяло, е резултат от връзката на Олсен с основателите на HAMC и е като емблемата на 3-ти ескадрон „Hell’s Angels“. Емблемата на HAMC, защитената от авторски права Deathshead, може също да бъде проследена до два варианта на емблеми – на 85-ти изтребителен ескадрон и на 552-ри бомбардировачен ескадрон. Франк Седлик, бивш президент на HAMC Сан Франциско е измислил официалната емблема „Deathshead“. Арвид Олсен е починал на 16 ти май 1974 в Пойнт Клиър, Алабама, САЩ.

Hells Angels 10 Hells Angels 11

 

Автор: ‘STEW’ HAMC Charleston U.S.A.
Графики: ‘CRAIG’ HAMC Wessex England



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*