Мото рок фест Велико Търново 2010 – през очите на MOTO.BG

Мото рок фест Велико Търново 2010 – през очите на MOTO.BG

Завърнахме се вече по живо по здраво и сме се подготвили да ви разкажем за приключението ни във Велико Търново, както и снимките от мото ескорта на столичани до старата ни столица за четвъртия по ред Балкански мото-рок фест.

Нека ви разкажем накратко как премина през нашите очи събитието, а пък вие сами ще го видите от снимките.

Събрахме се към единадесет и половина на площада пред Храм-паметника „Александър Невски”. Приятелите на MOTO.BG се разсъбличаха под жаркото слънце и се намираха на сладка приказка под шарена сянка, предвкусващи задаващото се шествие и трите дни от събора. След няколко групови снимки и кратки приготовления под приятния и леко див (в добрия смисъл на думата)  акомпанимент от кралицата на българския рок Милена Славова, групата моторджии дружно потегли към заветната точка – хълма Света Гора. Останахме леко учудени, когато изведнъж от преките на софийските улички започнаха да излизат един по един мотористи и да се включват в колоната. Разбира се, така станахме повече и усетихме тръпката и веселбата от груповото каране. Любим момент е, когато хората се обръщат след нас, вадят апаратите и започнат да снимат, да ни махат и да ни се радват, изпращайки ни с усмивка на уста.

Минахме караулката на Ботевградско. Стотина метра след нея починахме десетина минутки за по един фас и хайде по моторите. Гледката на сплотена група, която се разбира само с един жест е неописуема. Пожелаваме на всеки поне веднъж да я изпита.

На Ябланица спряхме да заредим, както машините, така и физическите си сили. Докато едни пиеха кафе, а други сладко, сладко похапваха се появи всеизвестния ни Слави Трифонов. Дори той не можа да устои на гледката на красивите ни мотори и спря да им се порадва. „Ау, ама че хубав мотор. Бая си си поиграл. Какъв е? И за къде сте тръгнали? Браво бе, момчета и момичета…” и така нататък. След няколко снимки с родната звезда от шоубизнеса, отново дружно яхнахме железните коне и дадохме газ за Търново, където вече с нетърпение ни чакаха.

За пореден път се убедихме в предимството на груповото каране. На едно момче (с мотора, който загледа и Бате Слави) нещо се появи проблем с ауспуха. Бързо, бързо го закрепиха, за да изкара пътуването, а след това нещата като че ли се наредиха. Когато машината благополучно пристигна в Търново, Борката от „Bad Company” веднага се отзова и отстраниха проблема на мига. На друг пък му изгасна мотора (който не си зарежда акумулатора – така е), та се наложи двама здравеняка да го побутнат малко, та да запали. Не се заблуждавайте, че беше лесно – машината беше от „корабите”, а моториста не беше от фиданките . Добре че бяхме по нанадолнище!

Лека полека, почти неусетно, наближихме Търново. На бензиностанцията, където отново спряхме за почивка, а и Милена да се качи на подвижната сцена, се срещнахме с приятелите си от МК „Bad Company”, посрещнати, както подобава – със здрави прегръдки и мъжки потупвания. Всички мотористи спокойно се подредихме в колона пред и зад камиона и хайде напред към града. Тук думите ни малко се губят… адреналина, който те удря в главата при звука на десетки ревящи зверове, те кара да загубиш ума и дума. Сякаш времето спря! Всичко изчезна – всекидневните проблеми и грижи се изпариха със скоростта на светлината, а на тяхно място дойде радост и наслада, усмивка, която дори с усилие не можахме да свалим. През цялото време във Велико Търново бяхме ескортирани от полицейски коли, които спираха движението и имахме даден карт бланш да се разкрием в цялата си прелест като мото колона, а Милена с цяло гърло пееше и събираше погледите на минувачите. Баса от музиката и озвучаването й минаваше през екипировката ни и разцепваше горещия въздух, превръщайки жегата в настръхване на косъмчетата от адреналин и емоция.

Ето! Стигнахме! Центърът на Велико Търново и по-точно общината. Там вече ни чакаха накачулили се по стълбите на сградата и по отцепения булевард мотористи и зрители, които бяха извадили апарати и телефони, в готовност да заснемат паметното ни пристигане. Момчетата и момичетата от МК „Боляри“ бяха се погрижили за безпроблемното минаване на колоната. Сцената паркира и легендарната Милена се разкуфя още по-диво. Раздаде се за мотористите. Подскачайки и клатейки глави, всички пееха в един глас „И нека всички да погледнем към небето…”. След  дивото забиване на г-жа Славова, полека-лека всички се екипирахме и потеглихме към хълма Света гора.

Отново в колона, отново групирани, отново всички заедно – чопъри, пистарки, кросаци, атв-та и триколки, пристигнахме на входа на събора. Насъбралата се навалица бързо премина пропускателния пункт и всеки от новодошлите започна да си търси местенце да паркира, да опъне палатката и спокойно да изпие една студена бира.

Е, с колко приятели се видяхме, не бяхме и очаквали. От едната, та на другата маса. Ето за това обичаме мото съборите – блага приказка с братя на колела, пълноценна почивка и много рок, и бира.

Да преминем към програмата на мото рок-феста и да поопишем накратко какво се случи. Имаше няколко акцента, които не трябва да се пропуснат и да се споменат.
Още в петък на сцената се качиха „Ани Ло Бенд”, които за съжаление забиха само 40 мин. Можеше и още и определено си личеше, че публиката го иска. Защо Ани слезе, не може да си обясним…

След нея забиха и ненормалните „Hell Razor”, които са английска банда, свиреща кавъри на най-известните световни рок групи. Поразпалиха настроението, което така или иначе вече беше достигнало до връхните точки и аха да кипне всеки момент. Масите пълни, чашите и те. Какво повече да иска човек.

Съботата беше отдадена на няколко основни акцента – мото състезания, игри, награди, концерти и легендарното балканско изпълнение, прочуло се отвъд полуострова – „Звук и светлина”. Наблягаме особено на светлинното шоу на Царевец, защото организаторите и наши приятели от МК „Bad Company” бяха поели всички разноски по аудиовизуалния спектакъл за мотористите. По принцип, входа на „Звук и светлина” е 5 лв. на човек, но сега всеки желаещ можеше да се наслади на неповторимото изживяване за сетивата напълно безплатно! Всичко беше отново на нивото на онези събори, за които все говорим, че искаме да отидем. Благодарим ви!

Нестандартно и за пръв път давано като награда, беше цялостен тунинг на мотоциклет от „KAM Motors Design”. Наградата беше дадена на победителя от състезанието за най-атрактивен мотоциклет. Всички надпревари станаха реалност благодарение на съорганизаторите от МК „Боляри“. Много приятна изненада бе, че победителя беше един младок, може би на около 19 години, не повече, който от няколко години се занимава с моторите. Момчето с двете си ръце беше направил удивително сполучлив дизайн на мотор с двигател Балканче. Видяхме моторджийския дух в най-чистата му и недподпарвена форма. Момчето седеше на дъска… С удоволствие ще проследим тунинга на къстъм мотоциклета от началото да края и ще покажем нагледно резултатите.

В събота бе деня и на голямата томбола. Тази година великотърновци не изневериха на традицията си и подариха мотор „Harley-Davidson”. Местният Димитър Каралъков спечели голямата награда. Ех, колко ли разбити надежди останаха на хълма. Ясно е, че всеки иска да спечели мотора, но спокойно, винаги има и догодина!

Сцената разтърсиха „Hells Bells”. Трибют бандата на „AC/DC” направо разцепи хълма. Слушахме отстрани и ако не знаехме, че са само трибют група, щяхме да ги сбъркаме с истинските. Гласовете, дрехите, звученето – абе 1 към 1. След като се раздадоха на макс за мото феновете си, групата благодари на организаторите и гордо слезе от сцената.

Помислихме си, че всичко е приключило и че няма какво повече да видим и изпитаме. Да де, но грешахме. Гръмна българския химн. Голяма заря озари небето над хълма. Гръм след гръм под нотите на „Мила Родино” ни накара да затаим дъх и просто да се насладим на момента. Нотите преминаха през телата ни, музиката прониза съзнанието ни. Настъпи тишина! Всеки беше като пленен от ярката заря и българското в нас изби с пълна сила. Почувствахме се като едно цяло! Това беше НАШАТА старата столица, това беше НАШИЯ химн, това бяхме НИЕ! В очите на всички се лееше блаженство от емоцията разтърсваща съществото ни! Нямаме по-добри думи да опишем всичко това.

За наше съжаление дойде неделя. Някак изведнъж осъзнахме, че всичко свърши и трябва да се прибираме обратно. Не ни стана никак приятно. Не обичаме връщанките от съборите. Винаги искаме всичко да продължи поне още малко. Знаем, че това няма как да стане. Няма да наблягаме на тази част от преживяването ни. Въпреки всичко, блажените спомените, които ни остават, винаги ще можем да привикаме в съзнанието си и поне за пет минутки да избягаме от реалността, и да се върнем отново към емоциите от преживяното на четвъртия мото-рок фест Велико Търново.

А ето и най-накрая снимките от шествието с Милена до Велико Търново.
Вижте снимките в ГАЛЕРИЯТА НИ >>



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*