Зареждане ...
МOTO.BG гостува на един от доайените на българското мото общество. Заклет ценител на красивото и педант по отношените на детайлите и качеството, пожизнен член на Харлей Оунърс Груп и голям фен на класическия рок – Миро.
1. Визитка
• Име – Станимир Минков
• Възраст – 48 г.
• Град – София
• Семейство – женен
• Професия – мениджър
• С какво се занимаваш в момента – разработвам някои мои стари проекти
• Интереси – музика, фотография, ретро-коли и естествено мотори
2. Какво е моторът и моторджийския начин на живот за теб?
Да живееш с моторите, това означава никога да не скучаеш – те почти постоянно са ти в главата! Купуваш една машина, създаваш идея как да я превърнеш в нещо манияшко, нещо, което „да те вади от обувките”, след като я реализираш се наслаждаваш на удоволствието да го караш и успоредно с това постоянно го доработваш. Няма по-голям кеф от това сутрин да влезнеш в гаража, да „погалиш” с поглед мотора, после с ръка, след това да го запалиш, да отместиш колата, която е обречена винаги да стои отвън и да отпрашиш нанякъде с приятели…
С две думи мотора е философия, която ти помага постоянно да се кефиш на слънцето и вятъра, т.е. ДА УСЕЩАШ СВОБОДАТА!
3. Какво караш в момента?
Харлей – Роуд Кинг, 2005г., купих го от Щатите.
4. А какво би искал да караш, опиши ни идеалният мотоциклет за теб.
Карал съм и пистови, и ендура – всеки вид мотор е различна тръпка! Като те засърбят ръцете ти идва да сръчкаш пистарка, спомням си 92 г. имах CBR 1000 F, червено и черно – 136к.с. Много ми харесваше – еластичен двигател и мърка като котенце! През 98-ма се качих на Вираго 1100 – също много ме кефеше, защото хем си е чопър, хем си върви прилично, после в 2003-та взех Интрудер 1500, но след около година пак ме засърбя и успоредно с него имах Хаябуза – златиста. Да караш тоя изрод е неповторимо – върви от всякакви обороти! После го дадох на един приятел, Иван Кьосев. Той го направи уникален! През 2008-ма взех и R1, т.е. винаги ми е харесвало да имам и чопър, и пистов, но пътищата са ни ужасно гадни и трябва много да се внимава!
Сега най-много ме устройва Роуд Кинга – става и за дълго, и за градско. На всякакви пътища се държи много добре, има въздушни амортисьори и ABS, куфарите побират много багаж – има място и за бира…ха,ха.
В комбинация с къстъма си е направо…дзън!!!
5. Ти си човекът, с когото направих първото си извънградско каране на мотор. Не съм виждал по-търпелив моторист от теб. Спомняш ли си онзи фестивал „Рок в Рила”? Имахте участие с група „Турбо” …
Да, беше много яко! Тогава нашия приятел Kurt Hauenstein от SUPERMAX, който също е моторджия, беше поканен да забие с групата и публиката много се изкефи. Двамата със солокитариста на ТУРБО-бандата Христофор Захариев изправиха публиката „на мигли”! А Васко – барабаниста к’во соло им наби…ех, спомени, спомени.
6. Членувал ли си в мото клуб?
Член съм на HOG, тия пичове карат и се забавляват, а мен това ме кефи!
7. Как се запали по моторите? Кога се качи за първи път на мотор и какъв беше той?
Навремето в махалата /Овча Купел – стара част/ имаше пет – шест стари моторджии: Насо Дългия, Сливара, Американеца, Колича, Орлин – те бяха приятели на брат ми. Като изфучат по улицата кой с МЗ Трофи, кой с ЯВА 250 ми течеха лигите по тях. По- късно през 76-та купих от един приятел – Пърси – Балканче с педали за 1 лев и го закарах в къщи на количка. За една седмица го събрах и го подкарах, а след три дни полицаите ми го взеха – нямах книжка. Тогава се зарекох като навърша 18 да изкарам, и така стана. После с двама приятели, Владо Витков и Кольо Владаеца взехме „на партия” Балкан 75 и бяхме много горди. Той пък много често чупеше щифта на скоростите и постоянно си го правехме… И така до днес!
8. Разкажи ни за мото живота преди демокрацията?
Тогава имах ИЖ 350, с кош. После свалих коша и го джитках из гората – „големо железо” – хич не помислях за фитнес…После взех западнярка: СВ 500 – друг свят…
9. Пътуваш много в чужбина. С какво е по-различно моторджийството навън?
Правят много яки партита, събират се по 50-80 хил. мотора, че и повече! И не ги спират и зимата, особено в Италия и Южна Германия.
10. Какво мислиш за днешното мото общество у нас и за мероприятията, които се организират?
Радва ме това, че все повече хора се качват на мотори и мероприятията се организират все по-добре!
11. Най хубавото, което ти се е случвало като рокер.
През 2008-ма бях на 105-годишнина на Харлей в Милуоки: няма такова чудо, може и да имаше 400-500 хил. човека. На 5 рок-сцени забиваха едновременно различни банди, кеф ти ZZ TOP, кеф ти Buddy Guy. Имат много интересна организация за пътуване от всички крайща на Щатите, но тук не би стигнало мястото да ви разкажа всичко подробно.
Та това беше върховен адреналин – да караш мотор в такава колона. Никога няма да забравя саунда на толково машини!!!
12. А най-лошото?
Най-лошото е, че много момчета и приятели загинаха, светла им памет! А един от тях извърши истинско геройство опитвайки се да спаси дете!
13. Моторът или жената?
И БИРАТА!!!
14. Какви мисли се въртят в главата на един баща, чиято дъщеря кара мотор?
Винаги съм смятал, че човек трябва да кара така, че ситуацията да зависи от него а не от другите! И на това се опитвам да я науча, то е полезно въобще в живота!
15. В каква компания караш и коя е любимата ти мото дестинация?
Много ми харесва из Родопите, караме с различни приятели, Малин, Митко Мотото, Сашо Малинов, Бени, Заро, Дафин, Дърк, Павката, Драго и др.
16. Мото върхът, който още не си покорил – за какво мечтае Миро?
Да се съберем всички на една маса…!!!
17. Как се забавляваш извън моторите, други хобита?
Обичам Рокенрола, обичам да правя астрофото, тръпка са ми ретро-машините!
18. Темата за тунинговането на двуколесната машина е твоя запазена територия. Разкажи ни повече …
Не мога да кажа, че е запазена за мен! Много момчета си доработват моторите и това ме кефи истински! За последно промених някои неща на Къстъма, барнах някои детайли!
19. Какво би казал човек с твоя опит на начинаещите мотористи?
Да не карат по-бързо отколкото може да лети техния ангел-пазител и винаги да са нащрек!
20. Колко кубика?
Зависи от вида мотор, от 1000 до 1800 е екстра!
21. Какво не те попитах?
Кога ще пием по едно…две, три!?
