Моторджия до последен дъх

Моторджия до последен дъх

Във фокуса на MOTO.BG е президентът на МК ”Боляри”, един от главните „виновници” за Великотърновския мото събор, активен и дългогодишен участник в мото живота на България. Един от хората, за които лошото време и ниските температури не са причина да оставят мотоциклета си в гаража.

1. Какво пише в биографията на Анатоли?

· Анатоли Николов

· Възраст: 36 (почти)

· Град Велико Търново

· Семейство: Женен с дъщеря на 9 г.

· Професия: Маркетинг и реклама

· В момента се занимавам с търговия със селскостопанска техника

· интереси: мотоциклети и туризъм във всичките им форми и разновидности

2. Моторът на Анатоли?

· Марка: Kawasaki

· Модел ER5

· …  той е удобен, маневрен, с лесна поддръжка, винаги готов за път, по възможност икономичен, бърз (но не много, да изпреварва с лекота повечето автомобили)

3. Какъв е мото клубът «Боляри», на който си президент, за теб?

Всички ние сме запалени мотористи и добри приятели, обичаме да караме или просто да се забавляваме заедно, винаги си помагаме и подкрепяме в трудни моменти. Наша гордост са състезателите ни и техните успехи. Спасимир Ячков стана Вице-европейски шампион в клас SBKS 600.

Клубът ни от много години е основен организатор на традиционният мотосъбор във Велико Търново и обединител на мотористите.

МК Боляри в лицето на Григор Митов – Гришата има основен принос за създаването на Българското мотодвижение.

4. Кога и какво те запали по моторите?

Първи спомен в съзнанието ми е как дядо ми ме вози на „ИЖ” с кош заедно със сестра ми из селските улички, тогава не съм бил по-голям от 6-7 годишен. Долу-горе и от тогава започнах да карам колело, винаги когато бях с него си представях, че има двигател и аз давах газ, за да се движи по-бързо. Когато навърших 16 г. започнах да се моля на родителите ми за „Симсон 50”, по онова време беше позволено да се карат с „М” категория. Понеже вече бях лежал в болница за падане с колело, когато чуеха за мотор изпадаха в ужас и естествено си оставах само с искането. Първия мотор си купих след казармата с пари спечелени от лотария. Това беше едно старо АВО Спорт 250 което карах около 10 години преди да си купя японски мотор. А как започнах ще разкажа по надолу, това е моя „Златен спомен”.

5. Какво ти дава мото живота и какво ти отнема?

Мото живота дава много повече от цената която плащам. Никое друго общество не е толкова сплотено, добронамерено, пълно с живот и енергия. Това са хората способни да повдигнат света, да го пъхнат в дисагите и да обиколят слънцето. Енергията и емоциите с които се зареждам карайки и общувайки със себеподобните си, ме кара да се чувствам жив и ми дава сили да се справя с всичко излязло ми насреща.  Това удоволствие няма дефиниция и не може да се опише, то може да бъде разбрано само когато е почувствано. Какво ми е отнело? Нищо за което да съжалявам. Време, но прекараното време на мотор с приятели не е загуба. Пари, те са нещо преходно, средство за постигане на целите, когато целта си струва, цената е оправдана. Пропуснати други удоволствия? Те лесно могат да се съчетаят с моторите, ако не, няма да  са толкова вълнуващи.

6. Как се отнасят най-близките ти хора към това хоби?

Това хоби е станало част от живота ми, жена ми и дъщеря ми го споделят и много често са спътници в пътуванията.

7. Златният ти мото спомен?

Това е първия ми мото събор през 1992г. Тогава все още нямах мотор, на него ме заведе моя стар приятел Вальо-Маймуната с неговото АВО. Това което ми направи силно впечатление беше отношението между хората там. Независимо от различията по между си, видовете мотори и материалното състояние,  всички се отнасяха с уважение един към друг. Нямаше деление, надменност, презрение, опити за самодоказване, приказки от рода „ти мене уважааш ли ма” независимо от изпития алкохол. Друго което тогава направо ме шокира е, че в разгара на вечерния купон по поляната имаше разпиляни многобройни мото аксесоари като каски, якета, ръкавици, ботуши и т.н.(които тогава се намираха изключително трудно) и всеки си намери вещите там където ги бе разпилял, без абсолютно нищо да изчезне. В света в който бях израснал се бях научил да пазя и якето на гърба си, бирата в ръка, а не на масата, парите в чорапа. Побоищата по кръчмите бяха ежедневие, все се намираше някой с желание за „изява” който търсеше „признание”. За мен това беше коренна промяна, нещо което винаги съм търсил, но не съм осъзнавал. Нещо което за съжаление започна да изчезва…

8. Какво искаш да забравиш или да не се беше случвало?

Животът постоянно ни поднася неприятни случки и сурови изпитания. В такъв момент човек открива нещо ново и получава ценен урок от съдбата. Тези моменти трябва да се помнят за да ни предпазват от други по-страшни грешки.

9. Има ли мото общество в България и какво мислиш за мото събитията, които се организират у нас?

Естествено, че има мотодвижение, друг е въпроса, че има хора мислещи се за мотористи, които целят разбиването му. Докато истинските мотористи сме многобройни, движението само ще расте и усилва влиянието си.

За събитията: Точната дума е „събития”, те могат да бъдат от различно естество и характер, тъй както и мотористите имат своите различия в предпочитанията си. Много е хубаво, че има толкова много желаещи да организират мотосъбития, лошото е, че повечето си приличат по естество и са на много близък интервал от време. Те привличат хора с едни и същи предпочитания и остават безинтересни на друга част, търсеща различен тип забавления. Всички мотористи сме обединени в едно, това е мотоциклета, но всеки един от нас има своята различна причина. Ако преброим всички мотоциклети в България, броят ще надхвърли 1 милион, дори и да извадим всички тези които не са в движение, прашасват в нечий обор или гараж, тези които карат от практичност, а не за удоволствие, пак остава една внушителна бройка мотористи които не са намерили своята причина за да посетят мотосъбитие. Най-големите мотосъбори събират  5-7 хиляди души, от които половината немотористи . Това показва, че болшинството от мотористите предпочитат друг тип забавление. Следва всички тези дейни организатори да им предложат по-интересни и различни от предлаганите до сега мероприятия. Такива могат да бъдат например тематичните сбирки, по марки, клас, стил на каране. Други да предложат демонстрации на майсторско управление, трети каране по маршрут и т.н. Никой няма нужда всяка седмица да посещава „събори” с по 300-500 души, да слуша рок, да пие бира и яде кебапчета. Това е интересно, но 2-3 пъти в годината. През останалото време е нужно разнообразие, да не споменаваме и финансовия въпрос, колко е необходимо за едно пътуване и дали е по силите на средностатистическия моторист ежеседмичното обикаляне на страната.

10. Опиши идеалният за теб мотоциклет – твоят мотор мечта

· Марка: YAMAHA

· модел : XV1900A Midnight Star

· година на производство:  НОВ

· И още – не знам дали това ще е идеално за мен, но ще разбера когато стане реалност.

11. А перфектното мото събитие? Къде би отишъл на всяка цена?

На всяка цена съм във Велико Търново, въпреки, че далеч не е перфектното. Винаги съм искал да посетя „Слонски събор”, изкушава ме идеята да карам мотор в снега, правил съм го, но за няколко метра, друга е тръпката да се бориш с преспите и леда. За съжаление все още нямам подходящ мотор.

12. Какво би казал на мото новобранците?

Да се справят с най-трудното при управлението: да владеят емоциите!!! Техническото управление е зрелищно отстрани и младите бързо го овладяват, повдига адреналина и самочувствието, но този адреналин е бомба без предпазител. Ако не можеш да го контролираш, по-добре си стой на земята! На никого няма да си полезен мъртав!

13. Моторът или жената?

Двете не са сравними и не би трябвало да са конкуренти. Мотора дава едни преживявания, а жената други, съчетани могат да бъдат и по-вълнуващи отколкото поотделно.

14. Какво е за теб карането на мотор?

Отговора на този въпрос е по горе, това не се описва с думи.

15. С какво не би направил компромис по отношение на мотоциклета и мото живота?

Наркотиците! Никога не бих ги допуснал близо до мен или приятелите ми!

16. Защо караш мотор и с какви хора?

Отговора и на този въпрос е ясен от вече казаното.

17. Как се забавляваш / други хобита?

Обичам да бягам от скучното ежедневие по различни начини, по някога правя походи сред природата, обичам да ходя по рок концерти, на триизмерно кино, хоби ми е фотографията, апарата е винаги с мен, да не би да пропусна някоя интересна възможност.

18. Къде обичаш да караш мотор?

По асфалта, както повечето, така и аз харесвам пътища с много остри завои и равна настилка. Не бих отказал и черните пътища, но за там ми трябва друг мотор.

19. Какво не си постигнал по отношение на моторите и този начин на живот?

В личен план Ямахата от по-горе. На клубно ниво, много работа ни чака…

20. Колко кубика?

За улегнал моторист като мен двигателя над 750 куб.см., а за бирата повече от литър…. на час.

21. Какво не ми каза или какво искаше да те попитам?

Интересна е темата за бъдещето на мотоциклета след края на петрола. Все по-често се замислям какви мотори ще караме тогава и коя от известните ни вече технологии ще се наложи. Често четем за прототипи на електрически мотори. Колко по-бързи и по-тихи са от сегашните. Ами ако минем изцяло на биодизел…? Този момент изобщо не е далеко и сегашното поколение ще го преживее. Желанието ми е да карам такъв мотор, различен от всичко познато досега. Дори преди години бях запланувал да си направя самоделка с дизелов двигател, но това беше невъзможно  да се изпълни само в един гараж без особена техническа подготовка.

Вижте снимките на Анатоли в ГАЛЕРИЯТА ни >>



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*