
Представяме ви екслузивно интервю с дългогодишният моторист Христо от Дряново, който се подвизава в сайта под името „Intruder 1400”.
1. Кой се „крие” зад ника Intruder 1400?
Името ми е Христо. Написал съм всичко в профила си в moto.bg. На 63 год. и 7-8 дни, родом съм от едно Търновско село. От 1982 гoд. живея в Дряново. Професии много. Работил съм като: авиомеханик, технолог-програмист, настройчик на програмни стругове към ЗВДММ, термист обемни закалки, рихтовчик, валцовчик и т.н. Завършил съм Технология на машиностроенето в гр.Русе. В момента не се занимавам с нищо особено. Пенсионер от около 5 години. Правя си разни неща – за някои от тях пише в профила ми. Някоя година карах Хаябуса, а сега карам чопър VS Intruder 1400.
2. Защо Intruder 1400?
Харесва ми като компановка. Класически е, със спици. Има хубава стойка. Поне на мен ми харесва. За мен е много добър, вози ме, малко твърдо, но то и пътищата са такива. На около 23 000 км е.
3. Как започна всичко при теб (с моторите)?
Не помня точно кога, но може би някъде 1953-1954 год. Бях 6-7 годишен и баща ми ме возеше на резервоара на служебен М72. В по-късни години и аз имах такъв. Не знам защо започнах. Може би ми е харесвало.
4. Първият ти мотор?
Първият ми мотор беше Балкан 50 Мокик за 296 лв. тогавашни пари. Голяма радост и гордост. Все пак е нещо да си го купиш за половин заплата.
5. Какво мислеха най-близките ти хора за увлечението ти по моторите?
Предполагам не са били във възторг. Майка ми все повтаряше: „Умната как караш!” Сега и аз често го казвам на приятели.
6. Разкажи за мото общността в началото, когато ти си започнал да караш …
По него време нямаше мото общност. Просто бяхме моторджии и си карахме. Спомням си за хора, които вече ги няма между нас. Спомням си и за тези, които са в други държави, още тогава заминаха. Тях не съм ги виждал. Останахме 3-4ма от групата, от онова време. Карахме Балканче!!! Много вървяха пустите … е, когато бяха добре. Много им се разбутваше центровката, но хванеш ли му цаката, ги правиш само с поглед. Абе, славни времена. Събирахме се на чаршията. Решавахме и тръгвахме нанякъде. Просто карахме без цел и посока. Така, заради самото каране. Нямаше събори, кой ще те остави да правиш такива неща? Но се е случвало да се засечем на Капиновския с други мотористи. Да, обаче бдителният чичко милиционер е там и кой от дето дошъл.
7. Кой е най-яркия ти спомен от онова време?
Този спомен е, когато учех жена ми да кара Балканче. Тя не ми беше още жена тогава. Та, седнал съм отзад и нареждам, както си зная. Бяхме на селски, черен път с четири пръста хубава пепел. Та, тя казва добре, добре – газ, съединител и о, чудо!! Аз по задник се търкалям в пепелта, а тя на задна гума спря, как да е без да падне. „Не ща да карам” и това беше. Уплаши се след 5 минути, докато аз се тръсках от скапаната пепел. И до сега не е проявила желание. Това не се забравя …
8. Какво се промени по отношение на моторизма и мото обществото след настъпване на демокрацията?
Много неща се промениха. Направиха се много мотоклубове, има и БМА. Кара се организирано на групи. Вече твърдо има мото общество. Някои не го признават, но времето ще покаже.
9. Кой е твоят любимец и защо (или моторът мечта)?
Този, който имам, или мога да си позволя. Сузуки Интрудер, 2001 год.
10. Имал ли си инциденти на пътя и какво ще запомниш за цял живот? Защо?
Да, имал съм. Всъщност, имам 3-4 падания по моя грешка. Просто недооценена обстановка. Две на хлъзгав терен след дъжд и тежък мотор. Тогава карах варосания М72, плюс мен и багажа, който си возех, абе около 500кг. Помня думите на мама: „Гледай къде караш и умната”, защото винаги трябва да имаш едно на ум.
11. Какви хора са мотористите според теб?
Общо взето са хубави хора. Голяма част от тях се познават лично.
12. Защо се отдаде на това хоби?
Не мога да отговоря точно, но мисля, че това е съдба … Привлича ме това, че усещам самото движение. Вятъра, дъжда и удоволствието от самото каране. Това не е малко. Независим си. Възседнал железния кон, гледаш как пътя бяга край теб. Отдаден съм на мотора достатъчно, за да изглежда добре. Измит и готов за следващото приключение. Не изпадам във крайности. Когато карам усещам едно вътрешно спокойствие и задоволство, което те кара да усещаш, че си ЖИВ.
13. Моторът или жената?
Не мога да направя сравнение. Те просто не могат да се сравняват, но ще отговоря. Имам ги и двете. Жена ми проявява разбиране, а аз гледам да не злоупотребявам. Все пак и тя е част от семейството. Пред мен не стои дилемата „моторът или жената”.
14. Какво мислиш за днешното мото общество?
Като че ли този въпрос се повтаря, но ще се опитам да отговоря. То ще е такова, докато не се разпадне. Вече имаше нещо, но се оправи. Все пак то друго няма. Това е едно от най-организираните общества.
15. Какво ще кажеш на младите, които се увличат от моторите?
Ако желаят, бих им предал заръката на мама: „Гледайте къде карате и умната!!”
16. За какво мечтаеш (по отношение на моторите)?
Не мечтая, радвам се на станали неща. Пътувания с приятел до събори, у нас и навън. Общо взето съм скромен в тая насока. Искам да кажа, че се радвам на малките радости, които често са изстрадани.
17. Кое е най-хубавото, което ти се е случило с мотора?
Може би едно пътуване със жена ми до една нейна приятелка от село Конуш. Бяха големи перипетии!! Докато стигнем, че и докато го намерим, дълга и широка.
18. Какво е отношението ти към тунинга на мотора?
Положително!! Преработвал съм скоростни кутии, цилиндрови втулки, бутала по моя М72. Преди това по Балканчето. Старите мотори позволяваха това, а и имаше какво да подобриш. Сега не е така. Купуваш комплекта, отиваш при майстора, слагаш командера, плащаш и си готов. Всичко е направено, няма да го твориш сега я.
19. Какво не можа да постигнеш с мотоциклета или в мото живота?
Още не съм осъществил голямото си пътуване, а в мото живота – да посетя всички мото събори!!
20. Колко кубика?
Смятам че до 2000 к.см. е разумно, но да се изисква стаж, изразен във години.
21. Какво не те попитах?
Не ме попита кога ще спра?? Ще ти отговоря. Докато сетивата ми работят и краката държат, а и оня отгоре ме търпи, така ще е. Я виж какви големи АТВ-та има, какви триколки има, с двигатели Ротакс 1000. И по-големи ще направят, но всичко със времето си …