Беше събота по обед и изведнъж се появиха две странни лица. Личеше си, че не са тукашни. Оказа се, че това са гости дошли чак от Англия. Айдриан и Джени бяха първите чужденци, пристигнали на мото събора на МК „Планински братя”. За съжаление Джени не успя да ни отговори на въпросите. За сметка на това Айдран сподели това-онова за себе си и ни разказа как е протекъл мото събора през неговите очи.

Представи ни се с няколко думи
Казвам се Ейдриан Трим и съм на 61 години. Никога не съм спирал да искам да карам мотор. Роден съм в Англия, а сега реставрирам една стара къща в Търново. В момента работя с един клиент в Англия, за да му помогна да се издигне в кариерата си. Стратегически консултант съм. Хобитата ми винаги са били свързани с моторите, но обичам и други спортове като сърф и скуош.

От коя част на Англия си – град?
Живея на източния бряг на Англия, близо до Кингс Лин.

Какъв мотор караш в момента – марка, модел. Ако са повече от един сподели и за тях.
В момента карам Honda Transalp, но обичам всички мотори и мисля, че всички се карат различно. Притежавал съм много мотори през живота си, поне 50 и съм имал повече Triumph-и, отколкото който и да е. Въпреки това съм имал и машини на: BMW, Bultaco, BSA, Norton, Suzuki, Kawaski, Yamaha and Ryal Enfield. Карал съм и Harley и Ducati, но никога не съм имал собствен. Научил съм, че важният е моториста, а не това каква е машината.

От колко време караш?
От както бях на 16, което прави над 40 години. Женен съм с 3 вече пораснали деца. Единият ми син Филип е идвал два пъти до България на Triumph Bonneville. Жена ми Сю също има книжка за мотор, както и другите ми деца, но те сега имат други  интереси.

Какъв беше първият ти мотор?
Първият ми свестен мотор беше Royal Enfield Bullet – 350 кубиков, едноцилиндров. Все още се произвежда в Мадрас, Индия.

Разкажи ни за пътуването, което няма да забравиш.
Най-запомнящото ми пътуване беше през 1966г., От Манчестър до Дорчестър, което са около 500км., на Коледа, в снега. Отне ми 14 часа и бях набутал всички вестници, които успях да намеря в якето и панталоните си, за да остана жив.

Членуваш ли в мото клуб?
Що се отнася до мото клубовете, член съм на „The Vintage”, „Тrident and Rocket 3 owners club”, „The Moto Piston”, който е в Сантадер, Испания и BMF (British Motorcycle Federation).

Колко време ти отнема, за да стигнеш до България?
Обикновено за 5 дни, макар че веднъж много бързах и го направих за два дена и половина и това не се отрази добре на задните ми части.

Кога караш – през деня, за да отидеш на работа, или за удоволствие и почивка?
Карам за удоволствие – такива са пътуванията ми до България. Понякога офроуд и ходя по събирания или дни на писта. Това са дни, когато състезателните писти са отворени за тренировки. Имам един състезателен Triumph от 1969, с който ходя на „Кадуел Парк”, която е може би най-добрата състезателна писта в Англия. Живея само на 100км. от 5 много добри писти, от които Кадуел е най-предизвикателна. В Англия нямам кола, така че ежедневният ми транспорт е 1974 BMW 750, който изглежда запазен, но никога не е чистен.

Знаем какво е времето в Англия. Колко продължава сезона?
Както знаеш, през зимата е студено, но температурите рядко падат под нулата и ДА, карам през зимата. Мога да ти кажа със сигурност, че за да минеш 500км., да вали и температурата да е 4 градуса – трябва да си луд.

Разкажи ни за събора на МК „Планински братя” през твоите очи.
Съборът на „Планински братя” беше фантастичен, а най-много ми хареса смесицата на различни мотори, а особено харесах по-старите, защото харесвам такива мотори. Още веднъж благодаря на момчето, което ми позволи да карам зеления му ИЖ. Освен това, имаше толкова много хубави неща на събора, но най-хубавото бе, че се срещнах и комуникирах с много добри и великодушни хора. Това беше най-топлото и мило посрещане, което съм преживявал.

Ще дойдеш ли и на друг български мото събор?
Разбрах за събора във Велико Търново, но за тогава няма да успея. Този беше страхотен и ще се постарая да дойда догодина пак, но този път с голяма тайфа.