Ако си меломан и моторджия, със сигурност познаваш нашия пръв гост – Румен Александров. Един от основателите на Атлас, основател на Александров Рагтайм Бенд, запален моторджия и кулинар. Жокерите бяха доста силни, но за да сме напълно точни ще споменем, че той е известен на мнозина като Румен „Дебелия”. На нашата първа среща в дома му ни нагости с хубави приказки, превъзходно кафе и сподели за приятелите на www.moto.bg своето виждане за живота, за кухнята и разбира се, за моторите… и за кмета. Особено актуално, тъкмо като по избори, звучат неговите възгледи! Е, в тях няма такива радикални решения като например: „Да се дадат бездомните кучета на концесия на китайските ресторанти”, нито пък има желанието да прекръства бул. „Витоша” на „Витоша бонд стрийт”. Не че цените не са същите… Сега ще ви представим част от нашето интервю, а в четвъртък ще можете да видите останалата час в доста интересен видео материал!

Би ли се представил?
По лична карта съм Румен Александров Първанов, но нямам нищо общо с президента. Просто съвпадение на фамилните имена.

На колко години си?
55

Къде живееш?
Израстнал съм на улица Черковна, но вече не живея в София, май това повече не е моят град. Дойдох тук, в село Студена, защото е много спокойно.

С какво се занимаваш?
Аз съм музикант. Свиря от шест годишен, а съм работил къде ли не и какво ли не. Включително и като медецинска сестра, докато следвах.

Какво образование имаш?
Завърших добре известното 31 СУЧЕМ „Иван Вазов”. След това завърших медицина. Даже поставих рекорд за най-дълго следване – цели 16 години!

Във връзка с една от дискусиите на нашия сайт, как мислиш, има ли моторджийска общност в България, която да си отстоява правата и интересите? Например, има един знак на бул. „Цариградско шосе”, който забранява преминаването на мотоциклети и много моторджии недоволстват, същото е и с ограниченията за мотори по магистралите.
Независимо колко е голяма общността, трябва да има някой, който да се заеме с организацията на такова нещо, дали ще е подписка, дали ще е петиция, няма значение. Трябва да се обърнат към институцията, от която зависи решението и трябва да са единни. Сега, аз, ако си седя тук на село и искам да се махне знака на „Цариградско”, колкото и да ми се иска, няма как да стане. Това трябва да е инициатива на човек, който знае как да достигне до онази малоумна служба, от която зависи поставянето на знаците. Преди години, там където живеех имаше един светофар, който държеше 2 мин. в едната посока и 6 сек. в другата. Беше на Оборище и Канала и нали разбираш как се минаваше от там сутрин. За около година решихме проблема, с голям зор. Става дума за режима на един светофар, а ти искаш да махнеш знак… Едно време беше по-страшно, имаше зона “Ц”, не можеха да се карат мотоциклети в центъра, както и след 22 ч. Слава Богу малоумщината отпадна.

Как ти понася зимния период, липсва ли ти моторът?
Не, вече при тия леки зими… Аз си държа мотора в един съседски гараж и като е сухо и по-слънчево го изкарвам, но вече не карам при минусови температури, на сняг и на мокро. В началото на 90-те нямах кола и си карах първата Ямаха целогодишно. Това ми беше основното средство за предвижване

Когато си сам взимаш ли стопаджии или стопаджийки?
В последните години не съм, най-малкото защото никой не е изявил желание пък и винаги съм с багаж вързан зад мен, рядко имам втора каска. Но защо пък не!

Какво мислиш за предпазните средства и какво ще кажеш на начинаещите мотористи?
Винаги с презерватив! Черният призрак на СПИН-а виси над главите ви! Иначе е абсолютно задължително да имаш поне минималното– каска или шлем. Може да си с къс панталон, но поне сложи едни по-дебели обувки и КАСКА. На мен понякога ми се случва да карам с тениска и къси панталони, но винаги съм с възможно най-скъпата каска, която мога да си позволя и с едни обувки, които имат метални пластини на бомбето и са с метална подметка. Честно казано на няколко пъти са ме спасявали от гадни инциденти.

Помниш ли най-тежката ситуация, в която си изпадал на пътя?
Две са. Едната беше преди много години с първото ЧЗ, което имах. Беше привечер, на ония прави след Карнобат, карал съм със 100-110 км/ч. Край мен мина доста енергично един тир! И в следващия миг (слава Богу, че нямаше дълбока канавка) се пързалях по корем през една ливада с люцерна. Добре че бях с много хубаво кожено яке и каска, спестиха ми много неприятности. Струята на тира ме издуха. На мотора му нямаше почти нищо. Шофьорът едва ли е бил злонамерен, просто мина покрай мен със 160 км/ч.
След това, май беше 1994 г., имах много неприятна случка с едно Сузуки GSX 1100, което беше собственост на мои приятели, а някакъв италиански полуидиот бе решил (това беше от т. нар. nacked мотори) да сложи оригинални Гимбел стъпенки, които изнасят крака много назад. Освен това отпред беше заварил две гайки, така че кормилото имаше съвсем малък ход. Та, на връщане от Търновския събор, след Български Извор, има едни много големи завои, към 360 градуса. На последния завой, по най-бунашкия начин, с много ниска скорост (под 60км/ч.) предното колело се хлъзна, имаше пясък и се забодох като морков в банкета. Лошото беше, че моторът падна върху мен (а той е около 300кг.). Гимбелите са твърди стъпенки, те не се сгъват и само много дебелата обувка ме спаси, иначе щеше да ми пробие крака. Резервоарът падна върху коляното ми и изгуби голяма част от обема си. Наложи се друг човек да докара мотора до София, а аз пътувах с една кола. Неприятното настъпи след това. Не можех да спя поне две седмици, болките бяха ужасни. Иначе по-сериозни инциденти с високи скорости, да чукна на дърво, нямам. Страшното е, когато стигнеш светофара и забравиш да си пуснеш краката! На мен не ми се е случвало, де.

Кои са твоите гуми?
От момента, в който имаше възможност да се избират гуми – Dunlop, а напоследък Continental, защото като прочетох туй-онуй разбрах, че Continental е фирмата, която е хвърлила най-много средства за, както викаха тук, развойна дейност. Тая фирма се развива със страхотни темпове. В момента над 80% от полицейските мотоциклети в САЩ са с такива гуми. Внасят ги мои приятели, но няма да им кажа името, защото не са си платили за реклама! Гумите Continental са на доста разумна цена, а аз не съм богат човек. Въпреки че за мен се носят какви ли не слухове. Ако не знаете, аз съм собственикът на „Мото Бум” и за това говоря само хубави неща за тях. Аз съм скритият собственик, от сивото ядро на сивата икономика. В моментата съм с Dunlop (с тях купих мотора), навъртял съм над 10 000 мили с тях, много съм доволен, но им остава молко живот, а и са прекалено меки.

Кожен или текстилен екип?
В моето положение не мога да избирам! Размерите на тялото ми са такива, че се налага всичко да се прави по поръчка, а и не всеки се наема да ми шие. Не знам защо, но няколко шивачи ми обясниха, че дрехи с размерите на чергило за автомобил, се шият по-трудно отколкото за 50 килограмова девойка. Сигурно има нещо вярно. Карам с яке от хубава телешка кожа, ушито от софийски производител. С кожени панталони не карам отдавна, първо защото няма моя размер, второ ми тежат. Обикновено съм с джинси, които имат джобове на колената, в които се слагат протектори. Иначе за дълъг път използвам една ризница, но тя не е от онези традиционни неща, които се продават по магазините. Според мен са изработени от несериозни материали. Аз използвам хокейна ризница. Хокеистите са подложени на много повече насилие, отколкото един моторист. Веднъж ми спаси ребрата, когато се ударих в гумите на камион. Иначе – кожени обувки, кожени ръкавици. Не мога да карам с шлем, защото няма моя размер, но карам с каска (тип канчето на кучето).

Смяташ ли някога да оставиш мотора?
Аз съм на 55 и се надявам в близките 10-15 години да мога все още да карам. Би било глупаво да се лишавам от това удоволствие. Докато мога да си седя на краката и да удържам този мотор, ще карам. Нямам никакво намерение да го сменям, това е моят мотор! Като някои хора – вземат си булка, тя не може да готви, не може да пере, нищо не може да прави, ама той си вика – тя си е моя и аз си я обичам. Мотоциклетът не може да чисти, готви, пере и деца да гледа, но това е моят мотор и абсолютно задоволява изискванията ми.

Коя ти е любимата манджа?
На тази тема може да направим отделно интервю. Сега ще направя едно изявление: МАРГАРИН е мръсна дума!!! Това мисля, че изчерпва нещата. Човек трябва да яде месо, масло… Обичам зеленчуци, но презирам всякакви крайности от типа на суровоядци полуидиоти. Без да ми мигне окото изяждам тава сърми или тава пълнени чушки, мусака от патладжани и изобщо всяко вкусно нещо, стига да е направено в достатъчно голямо количество. Издал съм и няколко готварски книжки с доста хубави рецепти.

Какво пушиш, пури или цигари?
Винаги съм предпочитал черния тютюн, френски или кубински цигари. С гордост мога да кажа, че притежавам няколко доста скъпи лули. Но вече пуша много рядко.

Какво обичаш да си пийваш?
Не обичам ракия, но за сметка на това бърбън… И колкото е по-евтин, толкова е по-хубав (за моя вкус). С охота пийвам и хубава текила.

Коя ти е любимата книга?
Нямам любима книга, на периоди съм. Чета всичко от готварски книги до художествена литература. Сега например четох „Хари Потър”.

Следва продължение. Не пропускайте видео интервюто на Румен, където той споделя много интересни неща, които просто не успяхме да поместим тук!